— Добър удар, Шамар — рече Шаро. — И аз нямаше да се справя по-добре.
— Най-доброто предстои — отвърна Шаро.
Настъпи кратко мълчание, сетне Къртис чу как Монти тихо рече:
— Може и ние да го обесим, ако решим.
Никой не му отговори.
Краката на Къртис още бяха омекнали. Собствената му дясна ръка сякаш се вдигна сама, за да сграбчи Шамара отпред за ризата, но Шамара бързо я отблъсна и рече:
— Не ме пипай с мръсните си ръце, момче!
— Мисля си, че точно този е погледнал Шарлийн. Кльощав, както рече тя. Горе-долу на същата възраст, поне така си мисля. Аха, сигурно е този. Обикаля навън през нощта и прочее… не бива така. Може да го обесим, ако намерим въже.
— Имам по-добра идея. Дай да пия.
Когато Шамара остави каната, Къртис се стегна в очакване на следващия удар, но такъв нямаше… поне засега.
— Съблечете го — нареди Шамара.
Когато чу това, Къртис се опита да се съпротивлява. Започна да се мята с всички сили, но след няколко секунди си даде сметка, че всичките му сили не струваха и пукната пара.
Шамара го удари в лявата скула с брутална сила, породена от богат опит или от чиста животинска злоба, а може би по малко и от двете. Ударът накара главата на Къртис да се отметне настрани и последните гаснещи останки от съзнанието му да го напуснат. Осъзна, че падаше, усети острите ръбове на чакъла по бузата си, а сетне не усещаше нищо повече, докато не чу отново един от гласовете им, който казваше:
— … някаква униформа?
— Не е военна униформа, сигурен съм.
— Да не е избягал от затвора? Или каторжник?
— Тц — рече Шаро. — Ако беше така, щеше да бъде раирана.
— Тогава каква е тази униформа, мътните я взели? — попита Монти.
— Откъде да знам, по дяволите? — отвърна Шамара. — Може да е разпоредител в киносалон.
— Разпоредител в киносалон? Ама неграта си нямат киносалони! Нали нямат?
Никой не знаеше отговора на този въпрос, затова Монти продължи:
— И какво прави навън посред нощ, облечен в униформа на разпоредител в киносалон?
— Не знам и не ме интересува — рече му Шамара. — Знам само това, че има начин да го оправим и без въже и клон. Съблечете му всичко — и долните гащи, и чорапите.
— Няма да му пипам долните гащи.
— Дръпни се тогава, аз ще го направя. Ти вземи чувала.
— Чувала? За какво ти е?
— Защото аз ти казвам. Хайде, донеси го!
Къртис чу шум от влачене и истински хор от потракване. Усети как му свалиха бельото, а сетне и чорапите, и си представи как лежи напълно гол на неравната земя.
— Хвърли всичките му проклети дрехи в каросерията на пикапа. И обувките — нареди Шамара. — Дай ми чувала, Монти. Вдигнете го и го завлечете ей там. Онзи товарен вагон ще свърши работа.
Къртис усети ръцете им под мишниците си, когато започнаха да го влачат в указаната посока. Лъчът на фенерчето се отрази от железопътни релси, но те бяха потънали в толкова гъсти бурени, че със сигурност не бяха близо до някоя гара.
— Ето там — рече Шамара.
Къртис чу как отвориха плъзгащата врата на товарния вагон — разнесе се оглушително стържене, явно не беше отваряна отдавна.
— Качете го вътре.
Отново го повдигнаха, блъснаха го напред и той падна на пода от грубо издялани дъски.
— Завлечете го там, до онази стена — нареди Шамара.
По пътя един от мъжете го удари в ребрата, като заби кокалчетата на юмрука си в тялото му. Сетне го захвърлиха до стената на товарния вагон, с гръб към нея. Фенерчето го освети, докато тримата стояха над него и одобрително оглеждаха резултата от работата си.
— Добре — рече Шамара. — Дайте ми чувала и излизайте от вагона.
— Какво ще му правиш?
— Ами няма да го бесим… но ще оставим на змиите да свършат работата вместо нас. Излизайте, а аз ще изсипя чувала на пода.
— Мамка му, Шамар! — рече Шаро. — Всичките змии ли ще пуснеш? Ами родеото? В чувала има цяла дузина и някои са като за награда!
— Това тук ни е наградата. Ще се върнем да ги съберем пак… да кажем, след двайсет и четири часа. Бездруго винаги мога да уловя още. Хайде, излезте.
Един от тях грубо се разсмя.
— Дявол да го вземе — рече Монти. — След двайсет и четири часа това негро ще е умряло като куче!
— Аха — съгласи се Шамара. — Точно това е идеята.
Къртис се заслуша в злокобната тишина. Наруши я шумът от изсипването на гърмящите змии от чувала на пода на вагона, между него и вратата. По тила му пропълзяха тръпки, когато чу зловещото им потракване.
— Лека нощ, негро — рече Шамара.
— Да спиш в кош — добави Шаро и отново нададе налудничавия си кикот.