Нуждаеше се от дрехи и обувки. Вече беше настъпил половин дузина капачки от бирени бутилки и един мъртъв опосум. Поне самият той не беше мъртъв — и докато това беше вярно, щеше да продължава да се надява да успее да измъкне Нилия и малкия Джак от похитителите.
Но… ако се върне в реалността, а не в измисления свят на верни рицари с блестяща броня — Къртис вече си мислеше, че ги смесваше заради побоя, който беше понесъл — как да го стори?
Беше стигнал до градчето, дълго едва две пресечки. Цареше пълна тишина, докато някакво куче не започна да лае по него, а сетне и второ. Той не им обърна внимание, а се подпря на една стена, за да се задържи; искаше му се да се свлече на земята и да си отдъхне малко, поне няколко минути, за да даде почивка на краката си и главата му да се изчисти от мъглата, която я изпълваше от време на време, но освен това си даваше сметка, че времето не беше на негова страна. Какво трябваше да направи оттук нататък? Какво можеше да направи?
Различи една табела, на която пишеше „Магазин за всичко“.
Всичко? Може би дрехи? И обувки?
Той се отблъсна от стената и доближи магазина. Двете кучета продължаваха яростно да лаят срещу него, но бяха останали на разстояние. Той надникна през витрината. Вътре не светеше и Къртис не успя да различи нищо освен манекена на самата витрина — беше с работен гащеризон и сламена шапка, а до него имаше рафт, на който бяха изложени три чифта дамски обувки и няколко джобни часовника.
На собственика на магазина нямаше да му хареса онова, което му се налагаше да направи сега, но нямаше друг избор. Къртис се огледа за нещо, което можеше да използва за тази цел. Точно до „Магазин за всичко“ имаше някакъв строеж и някой от работниците беше оставил на дъжда ръчна количка, пълна с тухли. Къртис отиде до количката, взе две тухли, върна се до витрината на магазина и без да се колебае повече, метна едната тухла в стъклото. Разнесе се трясък, който накара кучетата да млъкнат. Къртис хвърли втората тухла по една част от витрината, която не се беше строшила съвсем, и когато кучетата отново се разлаяха, издърпа назъбените парчета стъкло от рамката на витрината и пропълзя вътре, през падналия манекен и рафта с обувките.
Когато се озова в магазина, първо му се наложи да спре за малко, за да извади няколко малки парчета стъкло от стъпалата си. Главата му се завъртя за момент и едва не изгуби съзнание отново, но се стегна и се огледа, като оставяше кървави отпечатъци от стъпки по сивия линолеум на пода.
В полумрака видя, че „Магазин за всичко“ вероятно беше място, където хората или носеха старите си вещи, за да се продадат, или бившите притежания на други хора, след като се бяха споминали. Продаваха се разнебитени стари столове и маси, няколко по-големи мебели, една косачка за трева, множество тенджери и тигани, чинии и чаши; имаше рафт с хавлии и чаршафи, а до стената, по-навътре в магазина… още един рафт, на който сякаш бяха подредени сгънати дънки и други дрехи.
Къртис се зае да разгледа дънките и установи, че всичките бяха толкова големи номера, че можеха да поберат трима като него, но освен тях намери и два чифта работни панталони, а едните от тях — със зелени карирани кръпки на коленете — изглеждаха така, сякаш може да му станат. Обу ги и откри, че на кръста му бяха добре, но бяха възкъси на глезените. Няма значение; поне вече беше покрит. До рафта с дънките имаше друг, с мъжки и дамски обувки. Къртис обу чифт износени кафяви работни обуща; бяха му тесни, макар да нямаха връзки, с които да ги стегне, но в това окаяно положение не можеше да си позволи да бъде придирчив. На закачалки бяха изложени няколко шарени ризи, но освен тях намери и комплект от три бели памучни тениски, стегнати с гумен ластик. Взе едната и болезнено се намъкна в нея, и макар да се развяваше покрай тялото му, дрехата щеше да му свърши работа.
Погледът му беше привлечен от очукано детско червено камионче. До него имаше къщичка за кукли с впечатляващи размери — явно някой беше посветил доста време на нея. А до една кръгла масичка, стъпила накриво на счупения си крак, стоеше бял велосипед. Беше колело за момиче — по-малко от онова, с което Къртис беше свикнал — ала по-внимателният оглед установи, че гумите му бяха напомпани, а веригата му изглеждаше стегната. Отпред на вилката имаше плетена тръстикова кошница, боядисана на червени и сини цветя.
Кучетата се бяха уморили да лаят и си бяха продължили по пътя, така че беше време и Къртис да продължи. Той избута колелото до разбитата витрина, облечен в новите си дрехи и с новите си обуща, подобни на уред за мъчения. Преди да стигне до витрината, зърна една чешмичка отстрани до стената. Над нея на ръка беше написано: „Вода за пиене — само за бели“. Къртис я доближи, натисна с крак педала, който пускаше водата, наплиска си лицето и пи до насита. Когато беше готов, отново се зае със задачата да изкара първо себе си, а сетне и колелото през витрината на тротоара.