Той продължи да крачи след Джинджър по калния бряг. Светлината на фенерите им разсичаше мрака пред тях, а на около седемдесет ярда разстояние от там Нилия беше принудена да забави крачка, така че малкият Джак да я настигне.
— Не мога да тичам повече, Нилия — рече братчето ѝ. — Кракът ме боли. Съжалявам.
— Добре — отвърна му тя. — Ще…
Сетне тя замлъкна, защото различи някакъв силует на пътя им. След още миг, когато го доближиха, силуетът се превърна в останките от неголяма лодка, обърната на едната си страна, със зейнала дупка в корпуса. Двамата я заобиколиха сред ниските храсталаци и откриха още една лодка — или поне предната половина от нея — заровена до средата в калта. На брега зад втората лодка се издигаше още нещо, което в мрака им заприлича на руините от древен замък, очертани на фона на звездното небе. По земята бяха разпръснати трески от натрошено дърво. Когато доближиха постройката, Нилия едва не се блъсна в останките от табела, забита с пирони на два подпорни стълба. Успя да различи буквите по тази част от табелата, която беше оцеляла — бяха изписани с черно на бял фон, макар и полуизтрити от природните стихии: „… ХЕД ПРИСТАН“.
Порутената постройка явно се беше издигала на подпорни стълбове, които стърчаха над брега, а до нея водеше дървено стълбище с няколко липсващи стъпала, високо десет фута. Нилия погледна назад и видя светлините на преследвачите им, които току-що бяха заобиколили първата разбита лодка. Помисли си, че щяха да хванат двама им с малкия Джак, преди да успеят да заобиколят тази постройка, но може би вътре в нея щяха да намерят място, където да се промушат и да се скрият.
— Нагоре по стълбите! — нареди тя, а сетне изчака малкия Джак да се качи, преди да го последва.
Стълбището се люлееше под краката им, измъчените пирони скърцаха по местата си, а едно от полуразрушените стъпала беше прогнило и меко като масло, така че поддаде под краката на малкия Джак, но двамата успяха да се изкачат до нещо, което някога сигурно е било веранда с мрежа против насекоми. Прогизналите от дъжда дъски на пода бяха килнати надясно, а покривът липсваше. Пред тях се очертаваше черният правоъгълник на входна врата, която водеше… накъде? В помещение, останало без под? След още една крачка можеше да пропаднат надолу, където ги очакваха нащърбени парчета от дъски, натрошено стъкло и пирони.
Нилия съсредоточи мислите си върху Къртис — може би нямаше да я чуе, но поне трябваше да опита.
Къртис! — излъчи тя. — Стигнахме до един пристан! Табелата е счупена… казва се нещо си „Хед“! Чуваш ли ме?
Изминаха няколко кошмарни секунди, преди да ѝ отговори:
Чувам те.
Ще се опитаме да… — започна тя, но се наложи да прекъсне, защото видя светлините на преследвачите им в основата на стълбището, които се обърнаха нагоре.
Какво ще се опитате? — попита той, но въпросът му остана без отговор.
Въртеше педалите на велосипеда по втората отбивка от главното шосе, до която беше стигнал; първата го беше отвела до рибарски кей, където намери няколко тъмни колиби, но нито една кола. Втората беше същата — още един рибарски кей и още една колиба… но на този кей сякаш беше привързана малка рибарска лодка, а до колибата се виждаше стара кола — определено не беше автомобил на богаташ, но все пак беше превозно средство. И дали в колибата не светеше? Да… той зърна отблясъка на светлината, когато мина покрай един прозорец. Сетне отзад се отвори врата и навън се показа човешки силует, като носеше фенерче и още нещо, но Къртис не успя да различи какво. Човекът бавно закрачи надолу към кея… рибар, който излиза призори, за да улови нещо, помисли си Къртис. Излиза на риболов след дъжда.
Да поеме ли този риск? Нямаше друг избор.