Жената се отказа да продължи.
— Е, добре — рече тя. — Можеш да им кажеш в лудницата, че това е било доброто дело на Фей Рип за тази година. Или може би лошото дело. Хайде, качвай се в лодката.
— Първо умните, после красивите — рече Джинджър, след като осветиха стълбището с фенерите си. — Качи се пръв, на мен ми влезе някакво шибано камъче в обувката.
Тя се наведе, за да го извади. Пърл пое нагоре. Стъпалата под краката му бяха омекнали като гъба. Искаше му се да приключи с това и да натрие лицата на проклетите хлапета с кал от езерото, задето му бяха стрували толкова много неприятности. Щеше да си спомня за този миг и цялата тази кал по обувките си, докато си лежи на плажа в Мексико, а под леглото му в къщата му на хълма се гушат сто и седем хиляди и петстотин долара… или поне толкова, колкото щяха да му останат, след като купи къщата. Тогава щеше да се уреди веднъж завинаги и никога повече нямаше да му се налага да чува такива глупости като Мамо, не давай пари на този…
Всичко се случи много бързо.
Той беше протегнал крак нагоре, за да прескочи едно липсващо стъпало, и когато го отпусна на следващото, то сякаш се стопи под него, тежестта му се измести, той изпусна фенера и понечи да се хване за перилата, а стъпалото, на което беше другият му крак, се строши като прогнил зъб и той пропадна надолу — просто ей така.
Приземи се тежко върху купчина отломки, счупени дъски, стъкло и един пън, който си стоеше там, на брега на езерото, още откакто бяха построили пристана „Боурс Хед“. За миг осъзна, че цял участък от пода на постройката беше пропаднал в калта под стълбището, преди болката в дясното му коляно да прониже целия му крак с такава сила, че той едва не си прехапа езика.
Сетне чу гласа на Джинджър, която рече:
— Боже милостиви. И на мен ми се стори, че тези стъпала няма да издържат голяма тежест.
Фенерът му още светеше, паднал някъде вляво от него. Светеше право в лицето му. Пърл се опита да се изправи до седнало положение и усети как в плътта на ръката му, между палеца и показалеца, се заби някакъв пирон. Лъчът на фенера вече не светеше в лицето му; Джинджър се беше навела, за да го вдигне.
— Мамка му! — каза той, а устата му беше пълна с кръв. — Ударих си шибаното коляно.
— Ох — отговори тя.
— Мисля, че ще мога да изпълзя от тук. Дявол да го вземе, как боли!
— Е, не бързай толкова — рече му тя. — Полежи си там, докато си поемеш дъх.
— Аха — отвърна той. — Вече ги хванахме в капана.
— В капана — повтори Джинджър. — Точно така.
Пърл чу нехайна, напевна нотка в гласа ѝ, която изобщо не му хареса. В гласа ѝ се долавяше нещо ужасяващо студено — напомняше му на начина, по който беше говорила с доктор Хъникът в гората край Стоунфийлд точно преди да…
— Помогни ми да изляза от тук — каза той. — Хайде, подай ми ръка.
Опита се да изпълзи навън със собствени сили, но болката прониза крака му от коляното до стъпалото. Протегна ръка към мястото, където го болеше най-много, и напипа сигурно четири инча остро дърво, което стърчеше от плата на крачола му. Парчето дърво се беше забило отзад в крака му като острие на нож. Той отдръпна ръката си и се загледа като зашеметен в кръвта по пръстите си. Джинджър също я гледаше на светлината на фенера.
— Това не е добре, нали? — попита го тя.
— Мога да вървя, само да се изправя. Ще ми помогнеш ли, или не?
— Ами… ти сигурно няма да можеш да се върнеш до колата, нали?
— Естествено, че ще мога, по дяволите!
Дали чу хленченето в собствения си глас? Чу го, наистина — и се засрами от него.
— Добре тогава. Ако успееш да изпълзиш от там без чужда помощ, би трябвало да можеш и да вървиш.
Той се опита отново, с яростен напън, като се отблъсна и с двата си крака от преплетените отломки, сред които се беше озовал, но болката беше толкова силна, че по тялото му изби студена под. Вече се боеше, че кракът му не само беше пронизан от дървеното острие, но и беше счупен.
— Мамка му! — рече той, едновременно ужасен и вбесен. — Добре, престани да се размотаваш и ми помогни вече!
— Хм — отвърна тя и помълча няколко секунди, преди да продължи. — Пърл, ти май не познаваш Джинджър много добре.
— А? Какво?
— Джинджър винаги, винаги, винаги… помага на Джинджър. Не си ли го разбрал вече?
— Какви глупости дрънкаш?
— Не можеш да стигнеш обратно до колата. Е, сигурно мога да ти помогна да го направиш, като се подпираш на мен, но тогава кой ще попречи на детето да избяга пак?