Двайсет и пета глава
— Нилия — прошепна малкият Джак. — Нещо ми пълзи по врата!
Тя го накара да замълчи. Каквото и да беше това нещо, надали беше по-лошо от другото, което току-що беше пропълзяло в съседното помещение и беше казало „Елате при мама“.
Двамата се бяха скрили в тоалетна, голяма колкото килер в тяхната къща. Бяха намерили вратата, след като внимателно бяха обходили с ръце стените на първата стая, в която бяха влезли от верандата, и бяха открили наполовина пропадналия под, от който стърчаха само натрошените дъски. Част от тавана на тоалетната също липсваше, така че над главите им се виждаше нощното небе, а по пода се плискаше застояла вода.
Вратата беше изметната, но Нилия беше успяла да я затвори, като я притисна с рамо с цялата си тежест. Сетне сложи резето на мястото му с върховете на пръстите си. Накрая нареди на малкия Джак да седне на пода под умивалника, а сама зае позиция с гръб към тоалетната чиния, опряла и двата си крака във вратата със свити колене.
Бяха чули един-единствен изстрел. Не знаеха какво означаваше това… но знаеха, че жената беше влязла при тях в постройката, а това беше достатъчно лошо само по себе си.
Нилия се страхуваше, че жената ще чуе ударите на сърцето ѝ — толкова силно отекваха в собствените ѝ уши.
Идвам — изведнъж излъчи Къртис към нея. — Мисис Рип казва, че ще стигнем след пет минути.
Кой?
Мисис Рип беше излязла на лов за костенурки. Аз съм в нейната лодка. На пет минути път от вас — повтори той, ако не го беше разбрала първия път.
Жената е тук — рече му Нилия. — Крием се в тоалетната. Не знам къде е мистър Пар. Те са въоръжени, Къртис.
Добре. Стойте там и не мърдайте.
Чу ли ме? Те са въоръжени.
Чух — отвърна той.
Концентрацията, която ѝ беше потребна, за да разговаря с Къртис, за миг беше нарушена, когато под вратата бликна светлина. Сетне светлината изчезна; и отново се върна, сякаш търсеше нещо.
Нилия чу как братчето ѝ затаи дъх, все едно това можеше да им помогне.
Светлината отново изчезна.
— Къде ли се крият двете мишлета? — разнесе се гласът на жената. — Мисля, че може би… се крият… тук.
Вратата на тоалетната тихо проскърца. Нилия усети лек натиск срещу краката си и предположи, че жената е отпуснала ръка върху дървото от другата страна. Светлината отново се появи, насочена към неравната цепнатина между долния край на вратата и пода.
— На тази врата пише „Тоалетна“ — каза им жената. — Да не се напишкате от страх вътре?
На сиянието на фенера Нилия видя как топката на бравата на вратата бавно се завъртя от ляво надясно и обратно. Вратата отново проскърца, малко по-силно; Нилия усети как жената я буташе навътре, за да я отвори.
— Аха — рече тихо тя. — Заключихте ли се вътре? Това няма да ви помогне много. Само ще ме ядосате, дечица. А когато Джинджър се ядоса…
Гласът ѝ още звучеше леко и спокойно, когато продължи:
— Джинджър вече не се държи като дама. Чуваш ли ме, Нилия? Миличка?
Малкият Джак, който седеше до Нилия, се намести и се опита да потърка тила си в долния край на умивалника. Вместо това си удари главата в една тръба и се разнесе глухо дрънчене.
— Явно там вътре има призраци — рече Джинджър.
Нилия и малкият Джак чуха стърженето на ноктите ѝ, докато бавно прокарваше ръка по дървото, и може би под ноктите или във върховете на пръстите ѝ се забиваха трески, но според тях двамата жената не я беше грижа за това… и в действителност не я беше грижа за нищо друго, освен да ги измъкне насила иззад тази врата.
Сетне настъпи тишина, в която сърцето на Нилия биеше оглушително.
А след това Джинджър се хвърли срещу вратата с цялата си тежест и яростен крясък.
Крясъкът ѝ беше толкова суров, толкова първичен и животински, че малкият Джак задавено изхлипа от ужас и се мушна още по-навътре под умивалника. Нилия на свой ред изпищя пронизително от усилието да задържи вратата, подпряна с крака, докато дървото се огъваше навътре с пукот, силен като пистолетни изстрели.
Джинджър отново се блъсна в дървото с такава яростна сила, че коленете и краката на Нилия потрепериха. Нилия стисна зъби… следващият удар със сигурност щеше да разбие резето и тогава жената щеше да стигне до тях.
Но следващ удар нямаше.
Двамата чуха как жената промърмори:
— Мамка му.
А сетне чуха и онова, което сигурно беше чула тя: далечният шум от лодка с външен мотор, която се приближаваше.