Фей Рип намали скоростта на лодката и загаси двигателя. Лодката продължи да се носи по инерция към брега.
— Не мога да вляза по-навътре — рече тя на Къртис, който седеше на носа. — Подпорните стълбове, които са останали от кея, може да пробият корпуса на лодката. Ще трябва да изгазиш до там, ако искаш да стигнеш.
Той кимна в светлината на фенерчето, оставено на седалката до капитан Рип. Напрегна се и успя да изграчи:
— … лиция.
— Аз ще ги доведа. Но ще ми трябва малко време, за да го направя. Сигурен ли си, че искаш да отидеш там?
Той отново потвърди решението си с кимване.
— Дявол да го вземе — рече жената. — Явно е ужасно важно.
Тя погледна към руините от пристана „Боурс Хед“.
Дали не зърна отблясък от светлина някъде високо сред тях? Жената вдигна фенерчето и му го подаде.
— Каквото и да се налага да направиш, това може да ти помогне.
Къртис взе фенерчето. Нилия му беше казала: Те са въоръжени. Никога през живота си не беше използвал оръжие и не беше държал в ръката си нищо, способно да навреди на някого, но сега… сега му трябваше нещо, колкото и да беше безполезно срещу огнестрелните оръжия. Той се приведе и сложи ръка на импровизираното копие, което използваше Рип Фей, за да пропъжда алигаторите от костенурките, които иска да улови. Сетне вдигна очи към нея в очакване да му отговори.
— Аха — рече тя. — Добре, вземи го.
С фенерчето в едната си ръка и копието в другата Къртис се спусна през борда на лодката във водата, която му стигаше до гърдите.
— Внимавай къде стъпваш, момче — рече му тя.
Жената го изчака да се отдалечи на безопасно разстояние, преди отново да запали двигателя и да обърне лодката в посоката, от която бяха дошли.
Къртис пое към брега, като газеше по калта и камъните на дъното на езерото, покрай няколко строшени подпорни стълба, останали от някогашния кей, които едва се подаваха над водата. Когато стигна до брега, се изправи и загледа мястото, на което го бяха повикали.
Нилия — рече той. — Тук съм.
Но тя не му отговори.
Къртис последва лъча на фенерчето още няколко фута нагоре по брега, докато не стигна до едно стълбище, което водеше към останките от веранда. Забеляза, че стъпалата бяха прекалено разбити, за да се използват… а сетне видя и тялото на земята под тях, проснато сред купчина отломки. Очите на мъжа бяха отворени и безизразни в смъртта, а лицето му — хубаво, може би някога дори с ангелска хубост — беше обезобразено от попадението на куршума в челото му.
Значи беше останала само жената, помисли си Къртис. Как я беше нарекла Нилия? Не можеше да си спомни.
Както и да се казваше, тази жена беше смъртоносна.
Хрумна му мисълта, че може да се провали. Шансовете далеч не бяха на негова страна. Да пристигне на помощ на своята приятелка и нейното братче, въоръжен само с копие, сигурно беше вършило работа на някогашните рицари, но срещу огнестрелно оръжие… не. Ала Къртис нямаше да може да застреля някого дори да успее да се сдобие с оръжие; в природата му не беше да причинява лошо на никого, просто искаше да спаси децата.
Даваше си сметка, че вероятно не беше подготвен да се изправи срещу злото, което може би го очакваше в руините на този пристан… но нима имаше някой друг, който да го направи вместо него?
Твърдоглав точно като татко си.
Да, помисли си той. Наистина съм такъв.
Той отново светна нагоре към стълбището и в този миг видя жената, която стоеше на верандата над него, насочила револвер в лицето му.
— Сега! — извика Нилия и двамата с малкия Джак блъснаха жената в гърба миг преди да стреля.
Куршумът изсвири покрай главата на Къртис. Нилия и Джак бяха излезли от тоалетната, макар и жената да беше оставила фенера си на пода, за да ги сплашва, но Нилия беше чула Къртис да казва Тук съм и си беше помислила, че жената, а може би и мистър Пар ще излязат да проверят кой е дошъл.
Всички паднаха заедно от верандата с преплетени крайници, защото Нилия беше блъснала Джинджър ла Франс високо в гърба, а малкият Джак се беше хвърлил към свивките на коленете ѝ. Тримата се стовариха в калта, като вдигнаха вълнички в езерото едва на няколко стъпки от Къртис, който се отдръпна със задавено стреснато ахване. На светлината от неговото фенерче трите фигури се сборичкаха в опит да се разделят една от друга, а сетне жената с усилие се изправи на крака, сграбчи Нилия за косата и насочи цевта на револвера в главата ѝ.
Как се казваше, помисли си трескаво Къртис. Как се казваше тази…