— Веста — произнесе той през болката, която разкъсваше гърлото му. — Не.
Гласът му беше прозвучал като стон на вятъра сред надгробни камъни.
Главата на жената се завъртя към него.
На светлината, която огряваше лицето ѝ, нашарено с кал, тя изглеждаше като зашеметена. Устата ѝ се отваряше, но от нея не излизаше нито звук. Жената потръпна, сякаш да чуе истинското си име от устата на един непознат, беше върховното посегателство срещу нея, сякаш самата истина беше нейният смъртен враг, сякаш тази истина беше бръкнала в душата ѝ с разперени пръсти и беше изтръгнала от там нещо, което беше заровено много отдавна и трябваше да си остане там навеки.
В следващия миг лицето ѝ се разкриви от нещо много по-могъщо от ярост. Чертите ѝ образуваха ужасяваща маска, способна да смрази кръвта на всекиго и да го обърне в бягство пред нейната чудовищна грозота.
Но синът на Орхидея и Железния Джо не отстъпи нито крачка.
Тя вдигна револвера си и го простреля веднъж в гърдите. Когато Къртис политна назад от попадението на куршума, тя закрачи напред и го простреля още веднъж, от лявата страна на тялото. Той изпусна фенерчето и копието и падна. Тя продължи да го доближава, запънала ударника за трети изстрел, този път право в черепа му.
С измъчен вик Нилия замахна с една тънка дъска, която беше вдигнала от земята с мъртвешка хватка, вкопчила пръстите си в нея с всичка сила. Трите ръждиви пирона, които стърчаха от другия край на дъската, се забиха отстрани във врата на Джинджър ла Франс. Нилия отскубна пръстите си от дъската и тя остана да виси във въздуха. Жената се задави и когато се обърна към Нилия, в очите ѝ пламтеше огънят на Ада, а от устата ѝ бликаше кръв надолу по брадичката.
Револверът отново се надигна като главата на змия, която се готви да атакува плячката си.
От гърдите на жената се показа върхът на копие, забито откъм гърба.
Къртис беше замахнал със силата на отчаянието, макар и да усещаше как силите му гаснат. Нилия и малкият Джак видяха кръвта от сърцето на жената, която капеше от острието на копието. Жената сведе поглед към него, сякаш от гърдите ѝ беше разцъфнало някакво причудливо цвете. Револверът гръмна и куршумът се заби в калта между децата, а сетне оръжието изпадна от треперещата ѝ ръка.
Жената с много имена падна на колене, но съвсем бавно, все едно се опълчваше на силата на земното притегляне и собствената си смъртоносна рана. Сетне се подпря напред на двете си ръце. От устата ѝ течеше кръв. Къртис отново беше паднал във водата и пълзеше към Нилия и малкия Джак. Жената потрепери. Главата ѝ се люлееше насам-натам, все едно се опитваше да открие оногова, който я беше пронизал.
Къртис видя как очите ѝ се спряха върху него.
— Кой си ти? — прошепна тя.
И отново, с хрипливо и яростно негодувание:
— Кой си ти? Кой… си ти? Кой…
Лактите ѝ поддадоха и тя падна по лице напред, а очите и устата ѝ останаха отворени, така че се напълниха с водата и калта на езерото Пончартрейн, за да заровят своите тайни в тях. Дръжката на копието стърчеше от гърба ѝ като победоносен флаг.
Къртис остана да лежи на едната си страна.
Нилия първа стигна до него. Малкият Джак се опита да ги доближи, но изкълченият му глезен поддаде и той просто седна на дъното, а лицето му беше безизразно от преживения шок.
— Къртис! — извика Нилия и когато видя обезобразеното му лице и цялата кръв по него, се разрида. — Къртис! О… Къртис!
Тя отпусна глава до неговата, докато водите на езерото се плискаха в тях.
Така се казвам, да — отвърна той, но дори от това разстояние, очи в очи, сигналът му беше слаб. — Няма нужда да го повтаряш повече.
— Кажи ми нещо! — рече умолително тя. — Моля те!
Нали ти говоря? Вече не ме бива да го правя по другия начин.
— Трябва да се махаме от тук… да намерим някого… да ни помогне…
Къртис се опита да отговори на глас. Успя да го стори, но с цената на усилие, за което си помисли, че може да му е последното.
— Идват — рече той.
А сетне отново продължи така, както умееше:
Полицията. Мисис Рип… отиде да ги доведе.
— Нилия — рече с равен глас малкият Джак. — Мисля… че под стълбите лежи някой.
Мъртъв е — рече Къртис. — Застрелян на място.
Нилия се досети, че това беше мистър Пар. Другият изстрел, който бяха чули по-рано. Жената го беше убила, преди да влезе при тях.
С потръпване и задавен дъх през калта, която беше изпълнила устата ѝ, Веста внезапно се надигна.