Той взе манерката от пръстите ѝ, за да отпие от нея. Тя се протегна, покри ръката му със своята и той върна манерката в нейната. Тя отпи, погледна го в очите и с лека, крива усмивка му каза:
— За какво си мислиш?
Той сви рамене. Не се съмняваше, че тя знаеше отговора, но не беше готов да ѝ го даде, без да си поиграе с нея.
— Просто си мисля — отвърна той.
— Това е загуба на време — каза му тя. — Да си мислиш.
А сетне се нахвърли върху него — не като котка на мишка, а като приливна вълна на гол бряг; стори му се, че ако можеше да проникне през кожата му, в самото му сърце, в артериите и нервите му, тя щеше да го направи. Дори с бариерата на плътта, която ги разделяше, за няколко секунди остана зашеметен от разтърсващата жега и страст на нейната енергия, от неумолимата хватка на ръцете ѝ, от вендузата на устните ѝ, от камшика на езика ѝ. Приливната ѝ вълна, която сякаш беше по-скоро от лава, отколкото от вода, се изля в него и през него и отнесе и двама им на леглото, където дрехите бяха разкопчани и разтворени, свалени и захвърлени така, все едно освен това беше и господарка на въздушните стихии. Пружините на леглото под телата им скимтяха като духовата секция в оркестъра на Каб Калоуей, поръсена с кокаин. Пърл си помисли, че шумът сигурно беше достатъчен не само да събуди семейство Невинс и цял Стоунфийлд, но и да вдигне Самюъл Петри Бланкъншип от гроба на вечния му покой. В натиска на устата ѝ върху неговата нямаше и капчица нежност. По тялото ѝ сякаш мигновено изби пот. Характерното ѝ ухание на овъглени рози се превърна в нещо подобно по-скоро на отровна клада. Пърл трябваше да стори всичко по силите си, за да не сложи край на това приключение с преждевременна експлозия, а по средата на всичките им акробатики Джинджър изведнъж се изправи, за да си поеме въздух, и задъхано рече:
— Чакай… чакай…
Тя скочи от него и се втурна към чантичката си, която беше оставила на скрина.
А сетне извади от нея малкия, но неприятен наглед револвер трийсет и осми калибър.
Пърл я гледаше като омагьосан, докато Джинджър извади от чантичката си и една кутия с патрони. Взе от нея един патрон, зареди го в барабана на револвера, завъртя го и запъна ударника. После се върна в леглото, едва ли не с един-единствен скок, лицето ѝ лъщеше от пот, а очите ѝ бяха светнали от мъчително желание.
— Задръж — изхриптя той. — Какво правиш с това…
— Вземи го — нареди тя и бутна револвера в дясната му ръка. — Хайде! Насочи го в главата ми и ме чукай!
— Какво?
Тя го сграбчи за косата и го възседна. Вкопчи другата си ръка в дясната му китка и вдигна револвера до слепоочието си.
— Казах ти да ме чукаш! Веднага!
— Не мога…
— Сложи си пръста на спусъка! Направи го! Бързо!
Звучеше така, все едно всеки миг щеше да се разридае от отчаяние.
Пърл се подчини, преди тя да е натиснала пръста му върху спусъка и по този начин да е произвела изстрел, защото вече се беше заела да стисне ръката му в съответното положение върху дръжката на револвера още докато говореше за това. В следващия миг тя вече държеше въоръжената му ръка така, че дулото да сочи в лявото ѝ слепоочие, и се блъскаше нагоре-надолу върху него като таран, и по всякаква логика в този момент мачтата му трябваше да повехне и да се отпусне, но тази трескава лудост повлече и него самия. Мисълта за това, че я чукаше в тази безумна игра на руска рулетка — че главата на жената, в която беше проникнал в момента, всеки момент можеше да се пръсне от някое случайно потръпване на нажежените нервни окончания в показалеца му — само го възбуждаше още повече, а усещането за близостта на смъртта беше неочаквано вълнуващо. Никога не беше преживявал нещо подобно; най-нестандартният секс в живота му беше с една проститутка в един хюстънски бардак, която настояваше да смуче карамелени бонбони, докато прави така, че той да свърши в устата ѝ. Но какво беше това в сравнение със заредения револвер, опрян в главата на жената върху него, и едно-единствено потръпване на пръста му, което можеше да изстреля куршум право в мозъка ѝ? Това беше съвсем ново усещане, което го възпламени повече от всичко друго досега.
А несъмнено беше възпламенило и самата нея. Пърл си мислеше, че ако я беше възпламенило още съвсем малко повече, косата ѝ щеше да се запали. Тя се блъскаше върху него с невъздържана страст, пружините на леглото протестираха оглушително, а черната ръкохватка на револвера се хлъзгаше в потната му длан. Една-единствена конвулсия на пръста на спусъка, и шансът Джинджър ла Франс да пръсне мозъка си по стената беше едно към шест; и в този налудничав миг Пърл осъзна, че точно това беше смисълът на играта и точно това довеждаше жената върху него до висините на екстаза.