Изведнъж чу нещо, което му прозвуча като басов стон от самите земни недра, все едно се отваряха ръждясалите порти на Ада. В същия миг се разнесе и друг шум, подобен на звън на далечен гонг, който идваше все по-близо. Отне му няколко секунди да осъзнае, че това беше влакът, който минаваше през центъра на Стоунфийлд едва на няколко пресечки от там. Стъклата на прозорците се раздрънчаха в рамките, а старият гредоред заскърца. Сякаш цялата къща се тресеше толкова силно, увлечена от собственото си лудешко движение, че щеше да се разпадне на парчета. В тази вихрушка от движение и шум мъжът с револвер в ръката си представи как нарочно натиска спусъка, защото и без това беше толкова близо да го направи, толкова дяволски близо, и с още малко шум и едно-единствено пламъче главата на Джинджър ла Франс щеше да експлодира и това щеше да сложи край на тази наперена дама, която се смяташе за толкова пламенна и ледена едновременно. Мисълта и въображаемата представа за това бяха толкова наситени, че внезапно го накараха да стигне докрай и той повдигна хълбоци от леглото, прехапал крясъка между зъбите си. Жената върху него потрепери и изви гръб толкова силно, все едно щеше да си строши гръбнака, здраво стисна очи и по лицето ѝ просветна пот, а влакът оглушително продължи по пътя си през Стоунфийлд като буря, понесла стотици завихрени железни тенджери и тигани.
Когато влакът отмина и шумът заглъхна, Джинджър се отпусна върху Пърл и бързо отблъсна револвера встрани от главата си.
Пърл успя да заговори пръв, макар че гърдите му бурно се повдигаха и отпускаха и му трябваха няколко секунди, за да си поеме дъх.
— Май не правиш секс много често, а?
— Не. Но когато правя, е върховно.
Тя взе оръжието от ръката му и извади единствения патрон от барабана. Сетне слезе от него, занесе револвера и патрона до чантичката си и ги прибра в нея, а после се върна в леглото и се отпусна до него, така че главата ѝ да не бъде на рамото му, а на съседната възглавница.
Двамата полежаха малко един до друг, като се вслушваха в дишането си. После Джинджър го попита:
— На колко си години?
— На трийсет и две — отговори той.
И макар това сигурно да не беше деликатен въпрос, когато е отправен към една дама, той все пак го зададе:
— А ти?
— Трийсет и четири — отговори му тя без миг колебание. — Женен ли си?
— Не, никога не съм се женил. А ти омъжена ли си?
— Сега не съм. Бях. Два пъти.
— Имаш ли деца?
— Не.
Произнесе го така, все едно от самата мисъл за това я беше свил коремът. Сетне го подчерта още веднъж:
— Не, за бога.
Пърл почака няколко мига, преди да продължи. Сетне каза:
— Какво беше това с револвера? Възбуждаш ли се така?
— Естествено. Ти не се ли възбуди?
— Може би — призна си неохотно той, после сериозно добави: — Но нямаше да е толкова забавно, ако неволно бях натиснал спусъка.
— Но ти не го направи — каза тя. — Точно това е идеята, Пърл: да започнеш играта и да я спечелиш. И нещо друго: винаги да контролираш една част от себе си, независимо какво правиш или какво си мислиш, независимо къде се намираш, независимо къде ти е курът или чий кур е в теб… винаги да има една част от теб, която да остане… ами, на дистанция, предполагам. Все едно гледаш какво става от друго място, вместо да си тук. Тази вечер… или по-скоро тази сутрин ти видя за какво говоря. Това е добре за теб, Пърл. Прави те по-корав.
— За какво? — попита я той.
— За всичко — отговори му тя. — Никога не знаеш какво ти предстои.
— Изгревът, предполагам.
— Аха — каза тя. — Изгревът. А аз ще искам рано-рано да се измъкна от това градче.
Тя стана от леглото и Пърл я проследи с поглед, докато си взимаше нощницата и се обличаше, така че пищното ѝ тяло се скри под дрехата.
— Трябва да поспя — каза му тя. — В собствената си стая. Да се чакаме долу в шест и половина. Устройва ли те?
— Да, няма проблеми.
— Добре тогава.
Тя отиде до скрина и си взе дамската чанта.
— Ти също гледай да поспиш, утре може би ще трябва да си отпочинал.