Той се намести на пейката, издуха едно кръгче дим от цигарата си честърфийлд в искрящия въздух на чакалнята и троснато отвърна:
— Може би да.
— Престани — нареди му тя, след като се озърна, за да се увери, че никой не седеше достатъчно близо до тях, за да ги чуе. — На колко си години, че още да се държиш като пеленаче?
— Слушай сега — каза той право в лицето ѝ, а суровият му глас я накара да оголи зъби, все едно я беше блъснал буреносен повей. — Ти ми предложи да си разделим парите. Не спомена нищо за това, че ще ги делим с още някого.
— Ако някой не ни помогне, няма да има никакви шибани пари, които да делим — изстреля в отговор тя.
— Не го познавам този! Какво да си мисля, като гледам как ти просто го вкарваш в играта?
— Мисли си, че правя каквото трябва, за да свършим работа!
Джинджър замълча и изчака една възрастна двойка да мине покрай тяхната пейка, като следваше носача, тънък като тръстика, който сръчно буташе количката с багажа им. Сетне отново се обърна към Пърл и се наведе към него в облака от цигарен дим около лицето му.
— Трябват ни три чифта ръце. Двамата с теб няма да се справим сами.
— Браво на теб, че не ми каза нищо за това, преди да пуснеш телеграма на проклетия си племенник да идва.
— Племенникът ми е сила, на която може да се разчита — отвърна тя. — Имаме нужда от силата му. И освен това не съм му изпращала телеграма, докато не говорих с теб… и не измислих играта. Мърмори си колкото си искаш, но Дони е част от плана.
— Глупости — озъби се подигравателно Пърл.
— Той ще прави каквото му кажа — рече тя.
Сетне протегна ръка, дръпна цигарата от пръстите му, вдиша от дима и го издиша през ноздрите си.
— По-късно ще се разберем за парите с него, след като уредим всичко. Успокой се, Пърл. Ще дойде момент, когато ще се радваш, че Дони е с нас, за да ни помага — гаранция.
— Сигурно си му написала какъв е целият план в телеграмата, така че от компанията „Уестърн Юниън“ също да го прочетат?
— Не ме ли познаваш? Писах му само, че съм му намерила работа. Дони няма нужда от нищо повече. Той сам ще си измисли какво да каже на сестра ми, за да обясни защо отива в Ню Орлиънс.
— Говориш така, все едно не работиш с него за пръв път.
— Естествено, че не работя с него за пръв път — иначе нямаше да го повикам! Както ти казах, той ще прави каквото му наредя.
Тя си дръпна още веднъж от цигарата му и му я върна с една от ледените си кратки усмивки.
— И сестра ти ли е в играта?
— Може би. Но няма нужда да знае повече, отколкото трябва. Във всеки случай не бери грижа за сестра ми — тя си има собствени грижи.
— Семейството ти явно е доста прецакано — отбеляза той, като пъхна цигарата между зъбите си.
— А твоето не е, така ли?
Само за миг гласът и държанието ѝ се промениха; тя го погали по бузата с опакото на ръката и заговори като младо момиче, което бърбори на избраника си в кварталната сладкарница.
— Ооо, бебчо се нацупи за това, че голямата лоша Джинджър реши, че има нужда от трети човек за работата… и сега бебчо не спира да мърмори, без дори да си помисли, че Джинджър се грижи и за неговите интереси. Това ли е, любовче?
— Престани.
Той отмести ръката ѝ, а когато тя отново го погали по бузата, видимото му неудобство я накара да се разкикоти, все едно не беше виждала нищо по-смешно, откакто беше гледала братята Маркс да завладяват страната Фридония в комедията „Патешка супа“.
Кръвта на Пърл кипна и можеше да се стигне до грозна сцена, но опасността отмина, защото в същия миг мъжът с микрофона и високоговорителя обяви пристигането на влака на железопътната компания „Язу & Мисисипи Вали“ от Джексън на втори коловоз.
— Ето го момчето — рече Джинджър и за последен път потупа Пърл по бузата.
Сетне се изправи от мястото си и той я последва. Тя сложи ръка на рамото му.
— Почакай тук, аз ще го доведа.
— Защо? За да му напомниш да не казва истинското си име пред мен?