— Охо, значи Къртис си е намерил момиче?
— Не точно, но… се опитвам — рече той с усмивка, която озари лицето му като цели две дузини свещи. — Тя е толкова хубава, нали разбирате, и освен това си мисля, че ме…
— Радвам се да го чуя — каза Стария.
Ръката на стареца тежко се отпусна на рамото на Къртис и веднага му стана ясно, че вратата вече се е затворила също толкова бързо, колкото се беше отворила.
— Внимавай с белите момчета с техните опасни багажи, чуваш ли?
Стария погледна към входа от улицата и Къртис видя как лицето му се изкриви от болезнена гримаса. Очите, които бяха виждали толкова много, се присвиха.
— Опа… идва още един проблем. Мисля, че ти е приятел.
Къртис се обърна. В чакалнята току-що беше влязъл не друг, а Рауди Патерсън — в бежовите си панталони, по-тесни на глезените, и ризата си на оранжеви райета, тънката си черна вратовръзка и кожените си обувки в два различни цвята и толкова остри върхове, все едно можеха да разрежат нагорещения паваж на улицата като масло. Рауди видя, че са го забелязали, на лицето му веднага разцъфна широка усмивка и той свали сламената си шапка с боядисано в оранжево перо, втъкнато в периферията. Сетне ги доближи с нехайната си походка и грейналата си усмивка, а очите му не се откъсваха от Къртис, който си помисли: О, не, пак ли? — защото имаше само една възможна причина Рауди да дойде на гарата и тя не беше да си хване влака.
— Репутацията на това момче го изпреварва с десет крачки — отбеляза Стария, неодобрително намръщен. — Сигурно се опитва да избяга по-далеч от него.
— Здравей, Дългуч — рече Рауди на Къртис.
Сетне добави по-вежливо и тихо:
— Привет, мистър Крейбъл. Може ли да поговоря с вашето момче за няколко минути?
— Това си е негова работа — отвърна Стария и се втренчи в двуцветните обувки на младежа. — Господи, негро. От кой сводник ги отмъкна?
Рауди вирна трапчинката на брадичката си с нотка на уязвена гордост, като рече:
— За мен всичко старо просто е старо. Аз съм от ново поколение, не разбирате ли?
— Чувам, че те бива да създаваш ново поколение. По-добре да се хванеш някъде на работа, за да нямаш толкова много време да създаваш неприятности и на себе си, и на девойките.
— За танго трябват двама, мистър Крейбъл.
— Някоя вечер ще те гръмнат, докато танцуваш, заклевам се.
След тези думи Стария си даде сметка, че вече нямаше полза от него в този разговор, защото дори не искаше да чува по каква работа е дошъл Рауди Патерсън при Къртис.
— Пет минути — рече той на Рауди, вдигна ръка с пет разперени пръста и ги размаха пред кехлибарените му очи. — Това е гара, а не зала за танци. Внимавай, Къртис… и не забравяй да отидеш на черква утре сутрин, защото може да имаш нужда от допълнителна доза мъдрост от Библията.
С един последен поглед към прочутия плейбой от квартал „Треме“, изпълнен с крайно неодобрение, Стария сякаш се завъртя на пета и се отдалечи не толкова вървешком, колкото понесен от собствената си тържественост, все едно беше главнокомандващ на американската армия.
— Ще гледам да не му опетня душата чак толкова! — провикна се Рауди с лукава усмивка, но Стария вече беше приключил с него.
Сетне Рауди насочи цялото си внимание към Къртис, а то не беше никак малко. Хубавото му лице се изкриви от мъка, а от очите му сякаш щяха да потекат кървави сълзи.
— Дългуч — започна той с хриплив шепот, — този път ударих дъното.
— За пореден път — отвърна Къртис с тиха въздишка.
— Не, този път наистина! Ели ме изхвърли както си трябва, смени ключалката на вратата и направи всичко по силите си, за да ме разкара… Кълна ти се, Къртис, аз обичам това момиче и не ме бива за нищо без нея!
— Трябваше да помислиш за това, преди да… всъщност коя беше този път?
— Сейди Монет в клуб „Тен Спот“… но това няма значение, Къртис. Ели ме знае какъв съм. Знае, че кръшкам. Всички кръшкат, дявол да го вземе!
— Не — рече Къртис. — Не всички. Просто ти изнася да вярваш в това, за да имаш оправдание да го правиш.
От устата на Рауди се откъсна нещо средно между сумтене и подсмърчане. Той сложи ръка на устните си, все едно искаше да заглуши всякакви по-нататъшни звукови емоционални изблици, и сребърните му пръстени проблеснаха на мътната светлина, която се процеждаше от високите прозорци на чакалнята.
— Кълна се в Господа Бога — рече той, след като свали импровизирания заглушител от устата си. — Не искам нищо друго, освен да се оженя за Ели и да оправя всичко. Но такава ми е природата, Къртис. Дявол да го вземе, жените сами идват при мен, усмихват ми се и се усукват… какво се предполага, че трябва да направя с тях?