— Предполага се, че трябва да си верен само на една. Може би просто още не си я открил.
— Напротив, открил съм я, и това е Ели! Целият грейвам, като я видя, и тя също светва, сигурен съм в това. Не познавам друга като нея и знам, че няма да намеря друга, но… но, адски съм загазил, приятелю Къртис. Онзи проклет Бейърд ме е изтропал, за да ме натопи така. Моля те, моля те… умолявам те както никога досега… моля те, говори с Ели, за да оправиш нещата. Нали ще го направиш за стария си приятел?
Къртис си помисли, че двамата с Рауди бяха стари приятели от около три месеца — от деня, в който Рауди беше пристигнал от Сейнт Луис. И през тези три месеца вече на два пъти се беше налагало да спасява Рауди, след като беше ударил дъното с Еленор Колдуел — едно момиче, което живееше през няколко къщи от Къртис в квартал „Треме“.
— Този път няма да иска да ме чуе — рече Къртис.
— Оооооо, за това не си прав, ама никак — възрази Рауди.
Той се зае да оправя вратовръзката на Къртис, която бездруго си беше права, защото беше хваната за безупречната му бяла риза с помощта на малка метална щипка със силует на парен локомотив, каквито носеха всички носачи от гарата.
— Хората те слушат, Къртис. Просто им идва отвътре. В теб има нещо… нещо, което аз не притежавам, но ти го имаш в излишък. Нещо, което превръща вкисната вода в сладко вино. Нещо, което превръща старата кал в златни кюлчета.
— Стига толкова, това е прекалено.
— Напротив, не е. Виж само какво направи за мен…
— Вече два пъти — натърти Къртис.
— Добре, вече два пъти. Виж какво направи — отиде и изглади нещата с Ели, все едно са от китайска коприна. А ти знаеш, че когато ѝ кипне, с нея трудно се излиза наглава. Но ти…
Рауди се усмихна и поклати глава с искрено или престорено възхищение; беше толкова умел в ласкателствата, че Къртис нямаше как да го разбере със сигурност.
— Ти можеш да я накараш да дъвче камъчета и да си мисли, че са бонбони! При това не е единствената! Знам какво правиш за всички в квартал „Треме“, които имат нужда от помощ.
— Нищо не правя.
— Като онова нищо, което си направил за братята Уотърс миналия месец, когато са се скарали за магазина? И майка им е дотичала при теб, за да ги сдобриш? Точно за това нищо говоря.
Къртис сви рамене.
— Просто помагам, когато мога.
— Ти имаш талант за това, момче. Хората идват при теб, защото знаят за таланта ти — за това, че можеш да оправяш свади и неразбории, преди да е станало по-лошо. Идва ти толкова естествено, че дори не се замисляш за това.
— Вече можеш да ме пуснеш в тигана — рече Къртис.
— А?!
— Толкова ми се мазниш, че мазнината ще стигне за цяла дузина речни раци. Стига толкова, пускай ме в тигана да се пържа.
Рауди се засмя; смехът му отекна толкова гръмовно, че прозвуча почти като изстрел и проехтя от стените на чакалнята, а неколцина от чакащите пътници погледнаха изкосо носача с червеното кепе и неговия приятел. Къртис си помисли, че шефът сигурно отново наднича през зеленото стъкло, и се приготви Стария да дотърчи всеки миг, за да им изнесе още една лекция за проблемите в неговата гара.
— Ще отида да говоря с Ели — рече той, само и само да се отърве от Рауди. — Какво искаш да ѝ кажа този път?
— Кажи ѝ, че съм невинна жертва на лъжите на Джип Бейърд.
— Тя ще разбере, че е истина. По-добре си признай греха и виж какво ще стане.
От смеха и усмивката на Рауди не остана и следа. Той се намръщи и в основата на носа му се очертаха две дълбоки бръчки; момчето, което толкова обичаше забавленията, не обичаше такива думи за себе си.
— Повярвай ми — рече Къртис и в същия миг си даде сметка, че ако някой му беше давал по едно петаче всеки път, когато беше казвал тези думи, за да успокои някого, дошъл при него за помощ или съвет, вече нямаше да има нужда да работи като носач на гарата.
Лицето на Рауди се отпусна.
— Естествено. Разбира се, че ще ти повярвам. Винаги ти вярвам.
— Утре ще отида да се видя с нея. За тази вечер имам други планове.
— О, наистина ли? Има ли жена в тези планове?
— Ами… ще ходя на рождения ден на Ейва Гордън. Тя ме покани, когато я видях в сряда. Адски се вълнувам, че ще ходя, защото не вярвах, че тя…
— Да си прекараш страхотно, Дългуч — рече Рауди и плесна Къртис по рамото, като се обърна да си върви. — Не прави нищо, което аз не бих направил!