Къртис го послуша и си взе бутилка от кофата с лед — вече почти разтопен — която беше оставена в дъното на бръснарницата. Отвори капачката с отварачката, завързана с канап за дръжката на кофата, отпи голяма глътка от бутилката и се настани на един от столовете с червена тапицерия от винил, където обикновено сядаха клиентите, за да погледа отблизо играта на покер между Принс Пюрди, Сам Раскоу, Реджис Мълахени и Филип льо Саван. На два от другите столове се бяха настанили Джералд Гатис и Търк Томлинсън — и двамата пушеха пурите си и дърдореха по някакъв важен въпрос, за който никой друг не го беше грижа.
— Вдигам десет цента — обяви Реджи.
— Плащам и вдигам още десет цента — отговори Сам.
— Блъфирате, момчета — рече Принс, но тежко се размърда на мястото си.
Сетне се обърна към Къртис най-вече за да отложи момента, когато трябваше да вземе решение за играта:
— Защо си толкова издокаран тази вечер?
Къртис също трябваше да вземе едно решение. Искаше му се да разкаже на някого какво се беше случило, но освен това направо си го беше срам. Срамуваше се, защото си беше позволил — или се беше убедил — да повярва, че Ейва Гордън може да се влюби в него рано или късно, ако му даде шанс. Даваше си сметка, че не биваше да се заблуждава така; богаташите, които живееха по протежението на Гавърнър Никълс стрийт, страняха от хората от източната част на квартал „Треме“, от другата страна на „Еспланейд“, и беше глупаво да си въобразява, че това може да се промени.
— Трябваше да ходя на едно място — отговори той, колкото да каже нещо.
— Къде?
Принс Пюрди сякаш го приканваше да разкаже за това и Къртис реши, че все пак е добра идея да свали този товар от плещите си. Затова размисли и започна:
— Мислех си, че съм поканен на…
— Добре, двайсет цента! — рече Принс и изсумтя раздразнено, като побутна две монети по десет цента към средата на масата.
Докато Филип се взираше в собствените си карти, Принс продължи:
— Е, Къртис, където и да си ходил, изглеждаш адски спретнат. За млад човек като теб е хубаво да излезе в събота вечер. Филип, искаш ли малко сол и пипер за картите, за да ги изядеш за вечеря, или само ще ги гледаш?
— Яж ми сухарите — отвърна надменно Филип, но сетне куражът го предаде и той плесна картите си на масата в знак на временно поражение.
Къртис се облегна назад и отпи от чашата си, а играта продължи.
— Ей, Принс! — обади се Търк, като извади огризката от пурата си от устата и я сложи в пепелника до лакътя си. — Ти какъв цвят си?
— Какъв цвят ли? Що за глупав въпрос?
— Нали знаеш Дайна Фонтейн, дето работи като прислужничка в квартал „Гардън Дистрикт“? Е, тя разправяла на Ърмайн Янси за една смешка, която е станала с нея преди няколко дни… В онова семейство имало едно малко момченце, което дошло при нея, докато оправяла някакво легло, и я попитало дали е направена от шоколад.
— Не думай.
— И още как, сър! Господарката се притеснила и започнала да трепери да не би Дайна да се обиди, но Дайна само се разсмяла, нямала нищо против. Но знаеш ли… това ме накара да се замисля за цветовете. За това, че белите ни наричат цветнокожи и прочее. Двамата с Джералд си говорим по този въпрос. Я се погледни в огледалото и ми кажи ти какъв цвят си.
— Хм — рече Принс, като се взираше в голямото огледало с позлатена рамка. — Ами смугъл, предполагам. Но май се вижда и малко червено.
— На мен ми изглеждаш по-скоро ръждив — отбеляза Филип.
Всички шумно се разсмяха, с изключение на Къртис, който слушаше разговора, но все още не можеше да се откъсне от мислите си за празненството, в които отново и отново анализираше случилото се от всички възможни ъгли.
— И аз това казвам — продължи Търк.
— Какво точно казваш? — попита го Реджис. — Защото нищо не ти се разбира.
— Добре, виж мен — рече Търк, като се наведе напред на мястото си, така че една пружина на стола изскърца, макар и тихо и вежливо. — Аз, да кажем, съм тъмножълт. Реджис, ти си тъмнокафяв, но с малко маслиненозелено. Филип, ти имаш малко сиво, или поне така ми изглежда. Сам, ти си…
— Кафяв като напа — обяви Сам. — Поне така са ми казвали.
— Добре, да кажем, че е така, каквото и да е това нещо. Джералд е почти бежов, като хубав неделен костюм, а цветът на Къртис прилича на силно сутрешно кафе. Но всичките не сме съвсем еднакви на цвят, а може да има и много по-големи разлики.
Търк спря за момент, за да дръпне от пурата си и да издуха дим към лампата на тавана.