— Искам да кажа, че нито един от нас всъщност не е черен. Но освен това всички познаваме и хора като Уестън Уийвър, който е толкова черен, че когато го огрее слънцето, направо изглежда син. Също и Цилиндъра — той сигурно е най-мастиленият тип, когото съм виждал. Затова си викам… помислете само колко много цветове имаме ние, цветнокожите. Всички видове кафяво, които можете да си представите, от кафе със сметана до самурено, от светлокафяво до тъмнокафяво, плюс всички видове жълто и маслиненозелено, и червено, а освен туй и истински черното, с лъскавите нюанси и матовите нюанси, и тъй нататък, и тъй нататък до безкрай.
— Като това, дето го разправяш — обади се Реджис, но не го каза заядливо. — И накъде биеш?
Търк се облегна на стола си и с наслада запуши, без да бърза, все едно беше решил да запази тази тайна за себе си. Сетне лукаво се усмихна на групичката, седнала срещу него, и рече:
— Я сега ми опишете една бяла кожа.
За момент настъпи тишина. Реджис се почеса по главата, а Сам — по прошарената брада. Къртис отново надигна кока-колата си и огледа присъстващите. Най-сетне Принс се прокашля и отговори:
— Понякога розовеят, да ти кажа.
— Виждал съм толкова бели, че се заслепяваш за малко — добави Филип.
— Аз съм виждал и такива, дето са почти червени — подхвърли Сам. — След като са стояли дълго време на слънце. Това сигурно е голяма мъка!
— Точно това искам да кажа и аз — рече Търк.
— Прости невежеството ми — каза Принс, — но какво точно искаш да кажеш?
Търк широко се усмихна.
— Искам да кажа колко сме хубави ние — рече той. — Имаме толкова много цветове, за които може да се каже нещо, а какво може да се каже за една бяла кожа? Представяте ли си какво е да погледнете собствените си ръце и да видите как кръвта тече по вените ви, както се случва с някои от тях, дето са толкова бели? Тръпки ме побиват, само като си го помисля! А други трябва да бягат от слънцето и да се крият по сенките, защото изгарят от него? Тц, тц… жал да ти стане за тях.
— Напомни ми утре да ги оплача — отговори му Реджис. — Слушай сега, вече съм седемдесет цента назад. Имаш ли нещо против да си продължим играта?
— Само казвам — продължи Търк и отново си дръпна от пурата, — че трябва да благодарим на Господа за всички различни цветове, дето се крият в тази дума цветнокожи.
Настъпи мълчание, докато Принс разбъркваше картите за следващото раздаване. Сетне той тихо добави:
— Да благодарим на Господа и за шоколадовите дами.
— И още как, сър! — възкликна Сам, твърде разгорещено.
Сетне сякаш се свлече с няколко инча по-надолу на мястото, където седеше.
— Само Джудел да не ме чуе, че ще ми одере кожата, дето е като напа.
Другите се разсмяха и отново посветиха цялото си внимание на картите. Къртис вече беше стигнал до дъното на бутилката с кока-кола. Стана време да си върви. Той се изправи и върна празната бутилка при останалите в дървената каса, оставена до кофата с лед.
— Трябва да се прибирам — обяви той. — Благодаря за кока-колата, мистър Пюрди.
— Няма защо. Опъни платната, Къртис. Не може да е толкова зле, колкото ти изглежда.
— Слушам, сър.
— И поздрави майка си от мен.
— Ще предам.
— Надявам се, че всичко при теб е наред — рече Джералд, като хвърли един бърз, но многозначителен поглед на Къртис.
Къртис знаеше, че Джералд не искаше всички да разбират как миналата седмица младежът го беше отървал от неприятности с Майлс Уилсън, който държеше един сервиз по-нагоре на „Еспланейд“. Майлс предлагаше и лихварски услуги под масата и имаше навик да изпраща особено едри мъже на гости на онези, които не връщаха парите в срок. По едно време, преди години, беше работил заедно с бащата на Къртис на доковете и по тази причина се беше съгласил с предложението на Къртис да отпусне на Джералд още една седмица, за да му върне заема от пет долара.
— Надявам се, че не пушиш прекалено много пури по десет цента парчето — отвърна му многозначително Къртис.
Сетне пожела приятна вечер на останалите и излезе, преди някой да отговори нещо на тези думи, които можеха да се разтълкуват като обидна забележка, но в действителност бяха напомняне за Джералд да не забрави, че до неделя следобед трябва да кихне пет зелени банкноти, иначе пръстите му нямаше да бъдат изгорени от угарката на пурата, а от целувката на нагорещена ютия.
Къртис яхна велосипеда си, натисна педалите по кратката отсечка от Маре стрийт до Еспланейд авеню и зави наляво, все по-навътре в квартал „Треме“.