— Интересно — отбеляза той, като наведе гласа и сви устни, сякаш искаше да добави: Разкажете ми още.
— Когато пристигнаха вчера следобед, той искаше само една стая за двамата. Но тя му рече, че няма да търпи това и иска собствена стая.
— Хилда — обади се Невинс. — Не мисля, че трябва да…
— Тази вечер ще изнасят лекция в залата на дружеството — продължи жената и Джон Партлоу забеляза, че тя дори не се опитваше да скрие задоволството си от факта, че най-сетне беше открила подходящото ухо, в което да излее своята помия. — И знаете ли за какво е лекцията?
— Не, мисис, не знам.
— Разлепиха афиши в целия град. Гровър донесе един да ми го покаже, но аз му рекох, че не го искам на друго място освен в кофата за боклук.
— Хилда! — каза мъжът, а лицето му беше започнало да потъмнява. — Хайде стига толкова, да…
— За секс — каза тя, като хвърли един бърз поглед към стълбището, за да се увери, че никой друг няма да я чуе. — Заглавието на лекцията е „За по-добро разбиране на фактите от живота“, но си е за секс. Не знам как изобщо са им разрешили да бълват подобни мръсотии, но не ми остана време да събера църковното настоятелство, за да ги изгоним от града.
— Никой не иска да ги гони от града — рече Невинс с тежка въздишка.
Джон Партлоу остана с впечатлението, че мъжът неведнъж беше казвал същото по-рано през деня и вече се беше уморил да го повтаря.
— Парите ни трябват, а според мен и дружеството не иска да изпусне наема за залата. А сигурно и Юджийн също ще прибере нещичко.
— Юджийн?
— Нашият така наречен шериф, който не става за нищо.
Господарката на дома вече фучеше с пълна пара, подхранвана от натрупаното оскърбление.
— Едно време го избраха с парите на контрабандистите на алкохол и още се държи на поста.
— Хилда! — намеси се Невинс, като звучеше готов да се разплаче. — Моля те, престани.
— Добре — отвърна рязко тя. — Добре, ще престана. Засега. Просто исках да кажа, че нямаме друг избор.
Погледът ѝ отново се спря на щипката за вратовръзка на Джон Партлоу.
— Проповедник ли сте, сър?
— Не, но при все това се старая да нося Божието слово навсякъде с мен. Оценявам комплимента ви.
— Приличате на проповедник. Имате много благо лице.
Той леко сведе глава, все едно тези думи го бяха накарали да се смути.
— Ами… по-добре да тръгвам към закусвалнята, нали така?
Надяваше се тя да го покани в кухнята, но щедростта на старата дама очевидно се простираше само до комплиментите.
— Правят хубаво пържено пиле — повтори Невинс. — Кажете на Оли, че сте отседнали при нас, и ще ви свали малко от сметката. Четвърта стая.
Съдържателят му подаде ключа и добави:
— Заключваме входната врата в десет и половина.
— Точно — добави жена му.
Джон Партлоу взе ключа, прибра го в джоба на бялото си сако и благодари на своите домакини за гостоприемството им. Сетне излезе от пансиона, като си представяше как щяха да изглеждат лицата на Гровър и Хилда Невинс, ако бяха изядени наполовина от рак. Закрачи в южна посока по улиците на градчето, което изглеждаше сериозно засегнато от Голямата депресия, досущ като повечето други. Съмняваше се, че Стоунфийлд е преживявал подем и преди да започнат да затварят банките, но освен блясъка от залязващото слънце в небето на югозапад имаше и някакво друго сияние, което подсказваше за наличието на работеща фабрика. Преди зеленият му оуклънд да се задави и да умре, беше минал покрай множество ниви, пасища и памучни полета, така че в градчето сигурно щеше да се намери плодородна почва за ралото на доктор Хъникът и неговата доста тросната спътничка, като се вземат предвид всички момци от фермите наоколо. Лекция за секс. И още как, помисли си той. Ако се организира както трябва, това си беше една хубава малка печатница за пари.
Улиците бяха притихнали с настъпването на вечерта. Повечето магазини в невзрачния център на градчето вече бяха затворени, ако не се смята една бръснарница на съседната пресечка. В дърветата пронизително пищяха цикадите на август месец, въздухът беше влажен и не се усещаше нито един повей на вятъра. Джон Партлоу доближи бръснарницата, от която на тротоара се изливаше светлина, и видя на витрината афиша за спектакъла на Хъникът. Беше илюстриран с доста груба скица на Купидон, който се кани да изстреля една стрела от лъка си право в сърце за Свети Валентин. Над илюстрацията беше заглавието на лекцията точно както му го беше казала Хилда Невинс: „За по-добро разбиране на фактите от живота“. Под илюстрацията беше отпечатано следното: „Лекция на д-р Уилям Хъникът и неговата даровита асистентка Джинджър ла Франс, която никой мъж не бива да пропуска“. А най-отдолу, отпечатано с червено мастило на портативна машинка като онази, която сам познаваше толкова добре, беше следното: „Осем часът, 2 август, четвъртък, зала на дружеството, вход двайсет и пет цента“.