Звучи добре. Съжалявам, че не мога да ви дам под наем рибарска вила, в която има електричество и вътрешен водопровод. Но те всичките са такива. Ако ви интересува, продавам и един пристан на залива Боурс Хед — малко е пострадал от последния ураган, но за осемстотин долара можете да го стегнете и да се смятате за истински адмирал.
Ще си помисля — отвърна Пърл, като му се искаше възможно най-бързо да приключи със задачата да наеме въпросната вила за два долара на ден — платени в брой, предварително, минимум за три дни — и да се махне от там.
Сега зави надясно по Кенънбол Роуд, продължи между боровете по пътя, осеян с кални локви, и накрая спря пред една вила от дърво, което беше толкова остаряло, че на вид беше почти черно и лъскаво като катран под дъжда. Ламариненият покрив изглеждаше така, все едно едва беше оцелял след градушка от воденични камъни. Над постройката бяха надвиснали плачещи върби, а изпотрошените останки от рехави борове до брега на езерото носеха следите от въпросния ураган, който явно наистина е бил истинско чудовище. Зад вилата имаше външен кенеф, а една пътека водеше по хребета на земен насип с височина от четири фута към рибарския кей — Пърл вече беше забелязал, че дървената му конструкция е опасно полегнала на лявата си страна. До кея имаше пън от дъб, отсечен на височината на кръста, на който рибарите почистваха уловената риба, а наблизо — огнище, на което я приготвяха за вечеря. Удобствата във вилата бяха далеч от онова, което се предлагаше дори в хотел „Лафайет“, а в сравнение с нея „Кинг Луи“ приличаше на истински палат… но поне щяха да останат сами в горската пустош, а в момента това беше най-важното.
Джинджър го последва с олдсмобила. Двамата с Дони слязоха от колата и се заеха да изкарат Хартли и децата навън и да ги отведат във вилата. Малкият Джак падна по пътя и Дони го дръпна за яката, за да се изправи, като го разтърси здраво, преди да го блъсне да продължи.
Когато влезе във вилата с плика с провизиите, Пърл си помисли, че всички рибари, които взимаха под наем тази адска дупка, или бяха мазохисти, или толкова стиснати, че не им се даваха петнайсет цента за прясно уловена пъстърва във Френския квартал. Мебелировката в дневната се състоеше само от няколко стола от плетена тръстика, издраскана от ножове маса и износен кафяв килим от плетено въже на пода. В помещението, което минаваше за кухня, имаше малка печка на дърва, маса за хранене с плот от зелен бакелит и четири стола, няколко шкафчета с чинии и чаши, една почерняла кафеварка и една кутия с прибори за хранене. Койката с гол матрак и възглавница, на която беше спал Дони миналата вечер, беше до една врата в дъното на стаята, откъдето се излизаше на веранда с мрежа против насекоми и няколко дървени стъпала, които водеха към задния двор. От основното помещение се влизаше в още две стаи, по една отдясно и отляво, но и двете не бяха по-големи от килери. В тази отдясно имаше още едно легло, но на два етажа, и малко писалище. Тази отляво беше подготвена за новопристигналите гости. На издрасканата маса имаше два газени фенера, един ветроупорен фенер и едно обикновено фенерче. Прозорците бяха закрити със завеси на картинки, които изобразяваха котви и риби мечове, приглушаващи оскъдната дневна светлина до сивкав сумрак. От миризмата на всичко наоколо можеше да се съди, че езерото неведнъж беше заливало жалката дига и беше оставяло рядката си кал между грубо скованите дъски на пода.
— Движение — нареди Джинджър и блъсна Хартли, когато той спря. — Дони, отвори им вратата. Пърл, донеси фенерче.
Пърл остави плика с провизиите на масата и се подчини. Стаята, в която ги водеха, беше съвсем гола, ако не се смяташе дървеното ведро в ъгъла. Единственият прозорец беше закован с дъски и отвътре, и отвън, а гвоздеите бяха забити толкова надълбоко, че да не могат да ги извадят и най-отчаяните и разранени до кръв пръсти.
— Свали им превръзките от очите и устата — рече тя на Дони. — Леко, да не скъсаш нещо. Пърл, свети им в очите.
Дони пъхна револвера на шофьора в колана си и се зае да изпълни задачата, която се оказа толкова трудна, че след като махна памучната вата, се наложи да изреже лентата скоч от косата им с кухненския нож. Докато се занимаваше с последното, Хартли и децата стояха неподвижни като статуи, а очите на малкия Джак се разшириха от ужас на изкаляното му лице.
— Остави китките им вързани — нареди Джинджър, когато Дони приключи с това.