Джинджър излезе от стаята, а Дони я последва с новата си играчка. Пърл обходи с лъча на фенерчето ужасените лица на децата и едноокото лице на Клей Хартли.
— Просто се успокойте и не създавайте проблеми — рече им той. — Колкото по-бързо приключим с това, толкова по-добре.
Той също излезе от стаята и затвори вратата.
Между дъските на прозореца на килията им се процеждаше един-единствен лъч светлина, но това трябваше да им стигне. Нилия усещаше неподвижното присъствие на мистър Хартли до себе си, а сетне различи в сумрака как вързаните му ръце се повдигнаха към лицето и пръстите му внимателно опипаха мястото около зейналата дупка на мястото на окото му.
— Съжалявам, деца — рече той, а гласът му беше толкова прегракнал, все едно цял час беше крещял срещу ураганен вятър. — Това не беше много приятно, нали?
— Болеше ли? — попита го малкият Джак.
— Немного.
— Трябваше да го ритна по-силно.
— Чуйте ме, и двамата — рече строго Хартли. — Не провокирайте тези хора. Знаете ли какво означава тази дума?
— Аз знам — отвърна Нилия и обясни на брат си, — да не ги дразним.
— Точно така. Ще се наложи да пренощуваме тук, но сигурно скоро след това ще си тръгнем. Ще трябва да се справим някак си, нали така?
— Да, сър — отговориха и двете деца, като Нилия прозвуча по-уверено от малкия Джак.
— Тук е толкова тъмно — рече момчето. — И ужасно ми се пишка.
— Ведрото е в ъгъла — отговори му Хартли. — И според мен никой няма да има нищо против, ако не го улучиш както трябва.
— Искаш да кажеш… че трябва да пишкам пред сестра си?
— Аха. Добре че е толкова тъмно, нали?
— Не се глези, Джак — рече му Нилия. — Ако ще ходиш, отивай.
— Ще те напишкам и теб, ако реша.
— Използвай ведрото — рече му Хартли. — Хайде, само на три крачки е.
Малкият Джак неохотно отиде до ведрото и въздъхна с примирение.
Нилия седна на пода в отсрещния ъгъл на стаята. Облегна се назад на стената, затвори очи и се опита да си представи как седи в собствената си стая в къщата, но въображението ѝ не беше толкова усъвършенствано.
Къртис? — излъчи тя.
Той отговори почти незабавно:
Тук съм.
Къде си?
С татко ти в къщата. Никога не бях виждал такова място, направо останах без дъх. Татко ти отиде да говори с майка ти. Къде сте?
В една стая в една ужасна стара вила. Няма никаква светлина. Онзи мъж — Дони — извади стъкленото око на мистър Хартли. Мисля, че е побъркан. Толкова се ядоса, че лицето му почервеня… а жената го нарече Хайнц. Сигурно на кетчупа.
Къртис не отговори.
Още ли си там? — попита го тя.
Да. Казваш, че го е нарекла Хайнц?
Да.
Това е забавно — рече Къртис. — Не чак толкова, че да се засмееш на глас, но си е смешно.
Не ми е до смях. Всъщност ми се плаче, но не бива, не и пред малкия Джак.
Имаш ли някаква представа къде е тази вила?
Не знам дали сме в Кенър, или след града. След като ни залепиха очите с памук и лента скоч, караха още петнайсет минути, поне така си мисля, но през цялото време направихме само един десен завой.
Значи трябва да сте откъм езерото — рече той. — Малко след края на града.
Може би, не знам…
Вниманието ѝ се разсея, когато някой заудря оглушително по вратата, като я стресна толкова силно, че Нилия ахна и подскочи назад, така че си удари гърба в грубите дъски.
— Гледайте да не ви стане прекалено удобно! — извика Дони от другата страна на вратата, а смехът му прозвуча като гърмеж.
Осемнайсета глава
Хайнц — помисли си Къртис, докато седеше на дълбокото кресло в царствения салон на Лъденмиър. Спомняше си младия бял мъж, който го беше блъснал на „Юниън Стейшън“, а след това лицето му беше почервеняло от гняв като кетчуп. С него имаше една жена и още един мъж, и жената беше нарекла ядосания джентълмен Хайнц. Дали не бяха същите трима, които бяха отвлекли Нилия и малкия Джак? С влаковете пътуваха не само добри, а и лоши хора, така че…
Беше изгубил връзка с Нилия. Канеше се да я повика отново, когато Лъденмиър влезе в салона с посивяло и изтощено лице и бавно се отпусна на едно кресло срещу Къртис.
— Току-що говорих с Нилия — обясни Къртис. — Казва, че са в някаква вила, може би след Кенър, но със сигурност от страната на езерото, защото са направили десен завой от главното шосе.