— От това няма голяма полза — отвърна Лъденмиър уморено.
Той облегна глава назад и затвори очи.
— Там има много вили и рибарски селища. А дори да знаех коя точно е вилата… нямаше да направя нищо, с което може да застраша моите деца… — рече той и веднага се поправи — нашите деца.
Къртис беше чул един-единствен сърцераздирателен вик, който беше долетял от горния етаж преди десетина минути, последван от тишина.
— Тежко ли беше? — попита той.
— Тежко. Предписани са ѝ успокоителни, така че ѝ дадох едно и може би ще успее да поспи малко. Джейн… се държи пред хората, но всъщност е с много крехка психика.
Той отвори очи, но синьото сякаш беше изтекло от тях, така че изглеждаха безцветни и безжизнени.
— Баща ѝ е заможен търговски адвокат в Шривпорт. Но хората не знаят, че освен това е алкохолик и насилник. Не се е отнасял добре нито с Джейн, нито със сестра ѝ, когато са били деца. И двете поддържат фасада в обществото… но и двете са платили за този тормоз и продължават да си плащат за него. При всеки случай, когато се създава някакво напрежение, за нея е два пъти по-трудно да го понесе.
— Може би трябва да повикате доктор?
— Помислих си за това. Може би трябва да го направя. Може би това щеше да стори един добър съпруг… но този доктор ще задава въпроси, Джейн може да каже истината, без да се усети, а докторът ще съобщи в полицията, колкото и да му казвам да си мълчи, или ще разкаже на някой друг, който ще се обърне към полицията или към вестниците… не мога да поема този риск. Не и сега, когато всичко е организирано за петък сутринта. Не, трябва да се справя сам.
Лъденмиър извърна измъченото си лице към панорамния прозорец.
— Аз бях белият рицар на Джейн — рече тихо той. — Но явно… бронята ми вече не е толкова блестяща.
— Според мен правите онова, което смятате за правилно — отвърна Къртис.
— Аха. Работата е там, че ако нещо се случи с децата ни… ще изгубя и Джейн. Тя ще се отвърне от мен, сигурен съм. И това ще бъде краят на… ами на всичко, което някога съм смятал за хубаво и стойностно на този свят.
Той изведнъж поклати глава и безрадостно се разсмя.
— Чуй ме само! Говоря ти така, все едно те познавам цял живот. Все едно си семеен приятел, а не…
Лъденмиър спря, но остана с отворена уста.
— Чернокож? — подсказа му Къртис, но го произнесе спокойно и обективно.
— Непознат — отвърна Лъденмиър. — Не ми пука какъв цвят ти е кожата. Ти си връзката ми с Нилия и нищо друго няма значение. Може би ти си нейният бял рицар.
— Моята броня също не е толкова блестяща — рече Къртис.
— Е, значи си черен рицар.
Въпреки всички изпитания и мъки през този ден тези думи се сториха ужасно смешни на Къртис. Не успя да потисне смеха, който бликна от устата му. И въпреки теглото, което изпитваше на плещите си — а може би точно заради него — Лъденмиър нямаше друг избор, освен също да се разсмее от сърце, и след като смехът му проехтя в цялата стая, се почувства едновременно облекчен и по-стабилен от преди.
— Ето какво ще направим утре — рече той, когато смехът утихна. — Виктор ще донесе кашона с парите в ранния следобед. След това двамата с теб ще отидем с колата, за да намерим Сандъски Роуд и онзи рибарски кей. Не искам да го търся в тъмното.
Той се изправи от креслото.
— По-добре да отида да поседя при Джейн. Слушай… можеш да се настаниш в спалнята за гости на горния етаж. Мейвис ще ти покаже къде е. Там си има отделна баня. Ако си гладен… в кухнята имаме много храна. Мейвис умее и да готви. Пържоли, шунка, хляб за сандвичи… сладолед и торта… имаме и една цяла…
Той отново млъкна и заприлича на човек, който отчаяно се опитва да избегне последната крачка, която ще го изпрати в пропастта, но сетне жално завърши:
— Диня.
— Диня? — повтори Къртис.
— Аха.
— Това е един от любимите ми плодове — рече Къртис с лека усмивка. — А от началото на лятото съм изял само две дини.
— Вземи си колкото искаш, а освен това Мейвис може да ти сготви всичко друго, както ти казах.
— Благодаря ви — отвърна Къртис и посочи телефонния апарат на масата в другия край на стаята. — Може ли да се обадя? Трябва да говоря с мама, за да не се тревожи.
— Естествено, използвай телефона. О, и… може ли пак да говориш с Нилия, за да ѝ предадеш, че всичко е под контрол и двамата с малкия Джак скоро ще се приберат у дома?
— Веднага.
Къртис нямаше търпение да възстанови връзката с Нилия, която беше прекъсната насред изречението преди малко.