— Успокой се, Марта! — каза тате. — Хенсъм ей сегичка ще се качи горе!
Но Хенсъм все още стоеше надалеч от стълбата. Тате отиде при него и го блъсна.
— Не се мотай и прави, каквото ти казвам! — каза тате и пак го заблъска към стълбата.
Хенсъм се беше объркал здравата и гледаше да се потрива, като си вдигаше панталоните и закопчаваше ризата си, но накрая тръгна към стълбата. Той се качи догоре и стъпи на покривчето на верандата. След това пак почна да слиза.
— Хенсъм Браун! — извика мама и дотича на двора, дето бяхме ние. — Ако слезеш от тая стълба, преди да свалиш козите, залък хляб от мене няма да видиш вече! Отсега си мисли къде ще идеш да умреш от глад, ако не направиш, каквото ти нарежда мистър Морис!
— Ама, мисис Марта, петите пак почнаха ужасно да ме въртят!
— Аз те предупредих, Хенсъм Браун — каза мама и заудря с ток по земята. — И ти знаеш, че си държа на думата.
— Ама, мисис Марта, аз…
— Предупреден си веднъж завинаги! — прекъсна го мама.
Хенсъм погледна козите, после пак мама и след това се качи на кухненския покрив. Като стигна там, изви очи надолу да види дали го гледаме.
Точно тогава мама дочу гласовете на някои от пристигащите жени. Можеше да се чуе какво си приказват, макар че бяха още през една улица. Мама заплаши е пръст Хенсъм и изтича вътре да заключи предната врата, та да не могат да влязат в къщи жените. Тя реши, че ако направи това, те ще седнат пред вратата и ще чакат, защото иначе можеха да минат през къщи, да излязат през задната врата и да видят какво става.
Ние с тате седяхме на дървата и гледахме Хенсъм. Хенсъм беше стигнал кухненския покрив и сега пълзеше по върха му, като се хващаше за керемидите. Отдолу той изглеждаше ужасно малък.
— Да не вземеш да повредиш нещо козите или пък да ги оставиш да паднат! — изрева тате. — И внимавай да не подплашиш яретата, че могат направо да скочат долу! Кожата ще ти одера, ако нещо се случи с тия кози!
— Чувам те много добре, мистър Морис! — извика отгоре Хенсъм. — Ще знаеш, никога не съм виждал такова хлъзгаво място! Ама аз се старая, колкото мога! Страх ме е да мръдна, да не падна долу, на коравото! Не смея да дишам от страх, мистър Морис!
Той пак взе да се потрива, да види какво ще каже тате. Но скоро разбра, че тате няма да му отговори и бавно се затътри към главния покрив. Щом стигна до върха на кухненския покрив, погледна надолу към земята. Като я видя, затвори ечи и вече не погледна към нас.
— Внимавай да не повредиш нещо козите! — извика тате.
— Да, господине, мистър Морис! — каза Хенсъм някъде много отвисоко. — Внимавам, колкото мога!
Той стигна корниза на главния покрив и се покатери отгоре. Оттам до върха му оставаше толкова място, колкото вече беше изминал. Той запълзя по полегатата страна, докато пръстите му докопаха връхната греда. Оттук нататък до върха му беше по-лесно. Щом стигна там, той прехвърли единия си крак и възседна връхната греда, като се стискаше за нея с все сила.
Уплашени от Хенсъм, козите се бяха дръпнали надолу, към другия край на покрива. За да ги свали, той трябваше да пропълзи по връхната греда дотам, дето бяха, да ги накара да заобиколят, да се върнат на кухненския покрив, оттам да скочат на покривчето на верандата, после — на бараката и накрая — на дървата.
Хенсъм беше минал половината път, когато на козела, изглежда, му хрумна да се връща обратно. Щом козелът тръгна, след него тръгнаха и всички кози и вървяха така: най-голямата отпред, средните по големина — в средата, а яретата — отзад. Хенсъм ги видя да идват, на първо място козела с наведена глава, а рогата му стърчеха нагоре като гръмоотводи.
— Чакай малко! — изкрещя Хенсъм на козела. — Чакай малко, ти казвам!
Козелът продължаваше да върви към него. Като стигна на един-два метра от Хенсъм, той спря, предъвка няколко пъти и погледна Хенсъм право в очите.
Докато Хенсъм и козелът се гледаха един друг, мама дотича в двора да види дали козите са слезли вече.
Точно тогава козелът рипна и се спусна към Хенсъм с наведена глава, а копитата му се метнаха отзад. Хенсъм хубаво си виждаше, че козелът иде и трябва да се дръпне, ама лошото беше, че нямаше де да върви, освен да се пльосне по корем. Той се вкопчи в керемидите и се задържа, колкото може.
— Внимавай, Хенсъм! — извика тате, като видя какво става.
Тате скочи на крака и почна да маха с ръце към козела. Но това не помогна и козелът с все сила блъсна Хенсъм с глава. За миг не можа да се разбере какво става, защото, след като козелът беше ударил Хенсъм, двамата за момент застанаха неподвижни, сякаш две дъски се бяха хлопнали високо във въздуха.