Ние с Хенсъм седнахме на стъпалата и се загледахме подир тате, докато отмине. Дълго стояхме там, а слънцето се дигаше все по-високо и по-високо. След малко Хенсъм влезе вътре да види колко е часът. Слънцето беше вече точно над главите ни.
Почакахме още около час и чак тогава видях как големите уши на Айда заподскачаха зад градинската ограда. Ние скочихме и изтичахме навън да посрещнем стария. Той шибна Айда с поводите, и сви в двора.
— Сега вече готови ли сме да вървим за риба, а, мистър Морис? — каза Хенсъм. — Ако не побързаме да стигнем навреме до дерето, всичката риба ще се наяде и вече няма да кълве до довечера.
Тате слезе от каруцата, а в ръката си държеше чифт високи гумени ботуши — нови-новенички. Той ги сложи на земята, а ние ги гледахме.
— Щом взех четирите долара за старото желязо от човека — каза тате, като се отдръпна да се порадва на гумените ботуши — и веднага се сетих за тези ботуши в дюкяна на Франк Дън. Отдавна ми трябваха те на мене. Просто се чудя как съм могъл да карам без тях досега.
— И какво мислиш да правиш с тях, а, мистър Морис? — попита Хенсъм.
— Да ги нося, разбира се, нали за това са направени? — отвърна тате.
— Аз не съм виждал тука из нашите пясъци да става чак толкова кално, че да трябват гумени ботуши, и то до коленете — каза Хенсъм.
— Защото никога не ти е идвало на ум да видиш колко кално става понякога, като вали — каза тате.
— Може и така да е — каза Хенсъм, — ама то винаги сварва да изсъхне най-много за половин час, а пък за половин час няма да имаш време дори да си намериш ботушите и да ги нахлузиш. На мене ми се струва, че това време, дето го изхабихме, по-добре да го бяхме използвали за риба. Мисис Марта довечера се връща и аз няма да има кога да ида за риба чак до другата година. А пък колко риба щяхме само да изпоналовим, докато ни губеше времето да се будалкаш с тия ботуши!
— Ти по-добре внимавай какво плещиш — каза тате. — Вече почти съм намислил да ида на дерето, пък тебе да те оставя тука.
— Моля ти се, недей, мистър Морис — каза Хенсъм. — Не исках да кажа такова нещо за ботушите. Те са най-красивите гумени ботуши — не съм виждал такива ботуши през целия си живот. Те са най-хубавото нещо, дето може да го има човек под ръка, като завали. Даже ми се ще да бяха мои — колко щях да се гордея с тях.
Тате слезе и отиде пак да се напие с вода от кофата. После се върна и си сложи ръката на каруцата.
— Къде е кутията с червеите, мойто момче? — попита той.
Аз се втурнах да взема червеите и всички се качихме. Тате пое поводите и вече се готвеше да плесне Айда по гърба, когато мисис Фулър се втурна тичешком през портата откъм уличката. Мисис Фулър беше вдовицата, дето живееше на съседната уличка и даваше стаи на пансионери, за да си изкарва хляба. Тя беше петдесет-шестдесетгодишна и все се оплакваше от нещо.
— Я почакай малко, Морис Струп — каза мисис Фулър, като изтича до колата и издърпа поводите от ръцете на тате.
Тате се опита да слезе от каруцата, но тя му препречи пътя.
— Къде са нещата; дето си ги отмъкнал от задната ми веранда, Морис Струп? — каза тя — Капка вода нямаме в къщи и няма как да наточа, защото си ми задигнал дръжката на помпата.
— Тук трябва да има някаква грешка — каза тате. — Ти знаеш, че не съм такъв съсед, дето ще вземе чужда дръжка.
— Един от моите пансионери те видял как си се промъкнал в задния двор и как после си се измъкнал със сума ти мои работи, между които и дръжката на помпата, Морис Струп — каза тя и се закани на тате с пръст. — Ти си ми взел ютията, машата и ръжена и кой знае какво още друго. Дай ми ги още сега или ще повикам стражаря.
Хенсъм се смъкна от каруцата и започна да отстъпва към бараката. Точно като отваряше вратата, старият се обърна и го видя.
— Я ела тука, Хенсъм Браун — каза тате. Хенсъм спря на едно място.
— Няма какво, ще трябва да ви се извиним, мисис Фулър — каза тате. — Всичко това е чисто и просто недоразумение. Случи ми се да минавам през уличката тази сутрин и видях, че по земята се търкаля тук-там старо ръждиво желязо. Рекох си, че сигурно ще искате да се отървете от тези боклуци и затова ги ритнах настрана от пътя. Мислех си, че с това ще ви направя услуга. Сега се сещам, че момчетата чистиха из къщи и по уличката и трябва да са се умешали вашите и нашите работи.
— Ти по-добре гледай само на себе си да услужваш — каза мисис Фулър, — ако не искаш да идеш в затвора.
Докато старият викаше Хенсъм, мисис Фулър се обърна и излезе през портата към уличката.
— Хенсъм — каза тате, — донеси ми ония гумени ботуши.