— То е, защото кълват по мене вместо по дървото, мистър Морис — каза той. — Не мога да ги пъдя, защото ще взема да се изпусна ей тука, дето съм се хванал.
— Прави се, че не ги забелязваш — каза тате, — и те ще те оставят на мира подир малко. — Ама те продължават да ме кълват по главата и пет пари не дават. Толкова ме боли вече, че сякаш ще се разцепи на две.
— Стига с тези глупости— каза тате. — Толкова години живея на тоя свят и досега не съм чул кълвач да кълве жив човек.
Тате заобиколи къщата по посока на задната веранда.
— Ти наистина ги усмири майсторски, Хенсъм — каза той, — А сега си стой там и само гледай да не почнат пак да кълват по дървото.
— Мистър Морис! — викна Хенсъм. — Къде тръгна бе, мистър Морис! Не ме оставяй самичък на дървото с тия кълвачи.
Тате се прибра вътре и аз го чух как си сваля обущата и ги пуска край леглото. Хенсъм започна да стене от върха на дървото, но след малко съвсем притихна. Тате си легна и се зави презглава.
Щом изгря слънцето, аз станах и отидох на прозореца. Хенсъм още стоеше на върха на чинара, но висеше така, сякаш можеше да се изхлузи и да тупне всеки миг долу. Точно тогава чух, че тате стана и започна да се облича. Навлякох си дрехите, колкото може по-бърже, и излязох подир него в задния двор.
Когато стигнахме, можахме да видим отблизо как Хенсъм прегръщаше дървото с ръце и крака. Големият палец на единия му крак беше пъхнат в една от дупките на кълвачите и той висеше като плашило.
Най-смешно от всичко беше това, дето целият беше почернял от кълвачи. Едни бяха накацали по главата и раменете му, а други му висяха по ръце-; те и краката. Трябва да имаше двайсе-трийсе кълвача по Хенсъм.
Точно тогава един от кълвачите се събуди и шумно изкряска. Крясъкът събуди останалите кълвачи и те започнаха веднага да кълват Хенсъм. Сякаш са били уморени и са решили да си подремнат, а като се събудиха, се сетиха, че си имат Хенсъм да си го кълват. Хенсъм така се стресна, че чак подскочи.
— Мистър Морис, мистър Морис! — ревна той. — Къде си, мистър Морис?
Ние с тате отидохме чак до стъблото на чинара и погледнахме нагоре към върха. Кълвачите от време на време подхвръкваха около Хенсъм да си намерят по-удобни места за кълване. Той размаха едната си ръка около главата, като се мъчеше да ги прогони. Но додето да отлетят, те се връщаха отново и пак го подхващаха здравата.
— Слизай, Хенсъм — каза тате. — Вече се наспах.
Хенсъм ни погледна отгоре. После замахна с ръка към кълвачите и си извади палеца от дупката. Хенсъм се спусна бавно, като се опитваше в същото време да пъди птиците.
Когато краката му докоснаха земята, той се подгъна като преполовен чувал с картофи. Тате го улови и отново го дигна на крака.
— Ти ми изглеждаш изтощен, Хенсъм — каза тате.
Хенсъм погледна към тате и към мене, но не каза нищо. Изглеждаше много уморен, за да може да говори.
Точно тогава мама се показа иззад ъгъла на къщата. Кълвачите се виеха над главите ни, сякаш още не бяха се наситили.на Хенсъм. Изведнъж един от по-старите кълвачи — огромен, мъжкар с дълга переста опашка, събра достатъчно кураж да се спусне при нас и кацна на главата на Хенсъм. Той започна да я кълве с все сила. Хенсъм така изрева, че сигурно всички в града са го чули.
— Боже господи! — извика мама. — Я погледнете главата на бедния Хенсъм.
Ние толкова бяхме заети да го гледаме, додето се свличаше по дървото, че съвсем не бяхме обърнали внимание как изглежда. Дрехите му бяха накълвани на парчета, комбинезонът и жакетът му се развяваха около него като дрипи. Но главата му беше най-интересна.
Имаше четири-пет големи кръгли петна — като дупките на кълвачите по чинара — и по тези петна и най-малкото косъмче от косата на Хенсъм беше изкълвано.
Тате обиколи Хенсъм в кръг и го огледа целия. След това го доближи и опипа две-три от плешивите петна.
— Защо не стоя буден да разгонваш тия кълвачи, Хенсъм? — каза тате. — Сам си си виновен, че се качи на върха и взе, че заспа. Нямаше да ти се случи нищо, ако беше си гледал работата горе на дървото, както ти бях казал. Не съм те пратил горе да спиш я?
— Добре, ама ти не си ми споменал, че си искал Да стоя буден — отвърна Хенсъм и тръсна глава. — Ти ми каза само да се кача горе и да гледам кълвачите да не дигат шум, мистър Морис.
Старият се извърна и погледна мама. Те не си казаха нищо и след малко тя зави зад къщата към кухнята. Ние тръгнахме подире й, но мама продължаваше да мълчи. Само ни сложи чиниите отпреде и ми сипа булгур с наденици.