СТАРИЯТ И ЦАРИЦАТА НА ЦИГАНИТЕ
Заранта беше притъмняло и по обед чакахме буря с гръмотевици, ама след това само преваля за малко. Щом мина дъждът, старият си нахлупи шапката и слезе по улицата към пазара. Слънцето пак изгря и скоро всичко изсъхна, сякаш.хич и не беше валяло.
Докато си седях и чаках, чух наблизо шум от коне и каруци. По шума изглеждаха много. Копитата тропаха, хамутите плющяха и всеки миг глъчката се чуваше по-силно. Аз скочих и отидох посред улицата, отдето се виждаше по-добре. Кажи-речи, на средата между нашия и другия ъгъл видях стария да върви по пътя и на всяка крачка да маха с ръце, а точно зад него идваха пет-шест чифта коне и теглеха каруци, покрити с чергила. Старият си махаше ръцете, подтичваше по малко и на всеки няколко крачки се обръщаше назад.
Като стигнаха пред нас, тате спря и махна с ръце на каруцарите, а те подкараха конете до тротоара и взеха да ги връзват за диреците на оградата. Докато връзваха конете, старият все махаше и им викаше да бързат. После каруцарите се затичаха след тате и той ги поведе край къщи в задния двор. Имаше сума ти жени и деца в каруците и те също почнаха да слизат на цели купища. Скоро към къщи тръгнаха, кажи-речи, двайсет-трийсет души. Жените бяха облечени в дълги пъстри рокли, такива едни, дето допират земята, и всички си бяха превързали главите с червени, жълти или светлозелени кърпи. Мъжете бяха облечени като всички мъже, само че нямаха сетрета и фланелките им бяха разкопчани. Децата пък хич нямаха дрехи. И възрастните, и децата бяха мургави като индийци, а косите им бяха хем черни, хем дълги.
Мъжете вървяха с тате към задния двор, а жените се разпиляха навсякъде, едни се качиха на предната веранда, а други също забързаха към задния двор. Децата пък до едно се пъхнаха под къщи. Нашата къща, като всички къщи в Сикамор, беше построена малко над земята, та да може въздухът да минава под стаите и да ги охлажда по време на жегите.
Две от жените отвориха вратата и влязоха вътре, сякаш бяха у тях си. Аз клекнах и погледнах под къщата да видя какво правят децата и видях три-четири от тях да подскачат като зайци на четири крака. Точно тогава стъклената врата на предната веранда се хлопна, аз погледнах нагоре и видях, че едната жена слиза по стъпалата с нещо под мишница. Тя отиде право при една от каруците, остави вътре, каквото носеше, и пак се затича: към къщи.
Аз веднага изтичах в задния двор. Мъжете се пъхаха в бараката, в обора и навсякъде, дето можеха. Някои от тях вдигаха дъските и прътите, сякаш търсеха нещо. Докато ги гледах, Хенсъм изскочи от кухненската врата, а зад гърба му го следваше една от жените с дългите рокли. Той изтича право в бараката и влезе вътре.
— Вижте какво сега — рече тате на един от мъжете с фланелките. — Дайте да си караме спокойната и да не вдигаме врява! И аз искам като всички да си заменя някои неща, но ако караме така припряно, просто не мога да размисля какво става. Хайде да не бързаме и първо да се разберем!
Хич никой не обърна внимание на стария, защото всички бяха заети да гледат какво има наоколо и да тичат из двора — Един от мъжете отиде до бараката и се пъхна вътре. Хенсъм бързо изскочи оттам.
Точно тогава чух мама да пищи в къщи с все сила. Тя си беше полегнала да подремне и, изглежда, жените я бяха събудили и уплашили. Не мина много и мама изхвърча от къщи.,
— Какво става бе, Морис? — каза тя. — Откъде се взеха тия чудновати хора? Бях си заспала хубавичко и изведнъж се събуждам и гледам две жени, дето никога не са ми се мяркали пред очите! И те, моля ти се, сваляха чаршафите от кревата ми!
— Виж какво, успокой се, Марта! — каза тате. — Докато се усетиш, и всичко ще се оправи! Ей сегичка ще уредим цялата работа! .
— Ама какви са тия хора, бе? — Попита мама.
— А бе, това са едни цигани, дето ги срещнах долу, в града. Казаха ми, че искат да се трампиме. Аз им рекох да дойдат у нае и да се разберем. Сума ти вехтории се търкалят в къщи и отдавна можехме да ги заменим. Няма да е лошо да се отървем от тях.
Две от жените излязоха от къщи и се запътиха към мама. Мама взе да отстъпва, но те я сгащиха в ъгъла и почнаха да приказват толкоз бързо, че никой не можеше да ги разбере. По едно време едната затанцува и размаха ръце. Тогава един от мъжете дойде на верандата и каза на мама, че жените искали да направят замяна за роклята й. Мама каза, че не ще да си заменя роклята, но те хич и не й обърнаха внимание.
Децата, дето пълзяха под къщи, изскочиха с моята бухалка за бейзбол и с една ръкавица за крикет и хукнаха покрай верандата към каруците. Аз се затърчах след тях, но като стигнах ъгъла, си помислих, че е по-добре да не ги спирам точно сега. Повиках Хенсъм и му казах какво са задигнали, а той каза, че най-хубаво ще е да не спорим с тях. Все пак някои от децата бяха по-големи от нас.