— Вижте какво бе, хора, я поспрете малко тая работа! — викаше тате и се опитваше да хване някого отзад за фланелката. — Хайде да караме спокойната и първо да се разберем как ще правим замените. Аз искам да знам какво ще взема за тия работи, дето ви ги давам.
— Морис! — изпищя мама. — Веднага да изгониш тия хора оттука! Чуваш ли ме, Морис?
Тате беше толкоз зает да успокоява циганите, че не чу ни думица от това, дето мама му каза. Той отиде в бараката и докара една брадва със счупена дръжка. Един от мъжете взе брадвата и я огледа внимателно. После я подаде на друг мъж. Другият мъж побягна към каруците с нея.
— Ама чакайте, бе! — каза тате. — Така ли се правят замени? Че ако караме тъй, аз накрая няма нищичко да получа! Така замени не се правят. Не, господа, така не става!
Докато тате говореше, друг циганин докопа една стара тенекиена кофа с пробито дъно и я подаде на съседа си, а той я занесе в каруците. Тате сграбчи един от циганите отзад за фланелката и рече да почне пазарлък за брадвата и кофата. В това време друг от тях се вмъкна в бараката и повлече магарето за рязане на дърва. Тате видя, че магарето отива към каруците, но то изчезна, преди да може да го хване.
— Замяната си е замяна — каза старият. — Ама такава замяна само за едного, хич и не е замяна! Вие, хора, си взехте вашия дял, а аз още нищо не съм получил.
Един от циганите дойде, бръкна в джоба си и извади една чекия. Тате се опита да я отвори и види, но и двете й ножчета бяха счупени.
— Не я ща, дръж си я! — каза тате. — Така не сме се пазарили, да ми давате боклуците си!
Мъжете полазиха в тавана на бараката, дето нощем спи Хенсъм, а тате се понесе след тях и се мъчеше да ги накара да го слушат.
В туй време жените тормозеха мама. Те за малко не я подлудиха. Бяха влезли вътре и изнесли кошничката й за шев, една четка за коса и гарафата за вода от умивалника. Мама се опита да си вземе нещата обратно, но жените не ги пущаха. Една от циганките пъхна в ръцете на мама наниз мъниста, а другите се изнизаха с гарафата, четката и кошничката за шев.
Един от мъжете слезе от тавана, като носеше под мишница банджото на Хенсъм. Хенсъм нададе вик и си дръпна банджото, преди циганинът да изчезне с него.
— Морис! — изпищя мама. — Веднага да изгониш тия хора! Чуваш ли ме, Морис? Ще окрадат цялата къща!
Една от жените хвана мама за ръката и погледна дланта й. Тя почна да разправя какво щяло да стане с мама занапред и мама тъй се захласна, че престана да пищи. Докато жената гледаше на мама, другите влязоха в къщи.
Тате така се беше объркал, че не видя как един от мъжете извежда Айда от обора. Той беше увил повода около врата на Айда и тя вървеше след него, сякаш хич и не се сещаше, че става нещо лошо.
— Вземат Айда, тате! — викнах аз. — Тате, не заменяй Айда!
Мама ме чу и изпищя:
— Морис Струп! — каза тя. — Ти с всичкия акъл ли си! Само ако оставиш да откарат мулето!…
Тате се обърна, видя, че водят Айда и започна да гледа като смахнат, без да знае какво да прави. Хенсъм сграбчи повода и дръпна Айда от циганина.
— Не, сър! — каза Хенсъм — Това муле не е за заменяне!
— Ей, хора, това не е честно! — каза тате. — Аз съм готов да се спазарим, ама като давам, да вземам! Не може тъй, както вие я карате, само единият да взема! Чуйте ме най-после и аз да си кажа думата!
Хенсъм върна Айда в обора и заключи вратата.
Някои от децата изскочиха от кухнята. Те носеха бисквити и печените земни ябълки, дето бяха останали от обед. Мама ги видя, ама беше така побесняла, че не можа да обели зъб. Една от Циганките сложи наниза мъниста на врата й, а другите се помъчиха да й свалят обущата. Докато се мъчеха да й свалят обущата, мама зарита като муле. Тогава Хенсъм ми изкрещя и аз се обърнах. Циганчетата тъкмо изпълзяваха изпод предната веранда, като носеха нашия матадор, дето си правим с него влакове под къщи. Но туй не беше всичко. Едно от тях носеше и всичките ни локомотиви и вагони. Преди да разбера какво става, Хенсъм сграбчи децата и си взе обратно всички работи. Той така силно блъсна циганчетата, че те отлетяха чак до ъгъла на къщата.
— Те трябва да са съвсем изкуфели да мислят, че и това ще отмъкнат! — каза Хенсъм, като стискаше матадора и влака.
Точно тогава в двора влезе една друга циганка. Нея до тоя миг хич не я бяхме видели. Тя приличаше на другите, само че имаше дълга червена рокля и сума ти гривни по ръцете. Другите цигани й дадоха път, докато тя стигне до тате, и цялата врява изведнъж спря.