— Ти пък коя си! — попита тате и я огледа отгоре до долу.
— Аз съм царицата — рече тя.
Царицата вдигна ръката на тате и погледна дланта. Тате отстъпи назад към вратата на обора, докато тя опипа с пръсти ръката му, сякаш искаше да намери там нещо.
— Имаш хубава ръка — каза тя. — Линията на живота ти е дълга. Все хубаво те чака! Ти си щастлив човек!
Тате се захили и се огледа наоколо да види дали всички чуват какво говори тя. Останалите цигани се оттегляха към каруците. Жените от верандата също си тръгнаха. Те минаха през къщи да излязат от предната врата, но мама вървеше с тях и гледаше да не задигнат още нещо по пътя.
Тате се замисли върху думите на царицата, а тя го повлече за ръката и го вкара в бараката. Те влязоха вътре и затвориха вратата.
Хенсъм излезе отпред да не би циганчетата да се върнат и приберат още нещо изпод къщи. Аз слушах как мама се върти из стаите и оглежда какво е останало и какво няма. Тъкмо стоях под прозореца на спалнята, когато тя се показа.
— Уилям! — каза тя. — Върви извикай баща си веднага! Трябва да се каже на шерифа! Аз тия цигани ще ги бутна в затвора, та ако ще да се разчуе! Не стига, че липсва фотографията на дядо ти, дето беше над камината, ами са задигнали от килера и най-хубавата ми неделна рокля! Бог знае какво още са плячкосали! Я викай баща си веднага! Той трябва да се оплаче на шерифа, докато не е станало късно!
Аз отидох до бараката, дето бяха царицата и старият. Опитах се да отворя вратата и видях, че е заключена. Почнах да викам тате, но точно тогава го чух да се кикоти, сякаш го гъделичкаха. Царицата също се кикотеше. И двамата се кикотеха и се разправяха нещо, ама не се чуваше. Аз се върнах при мама под прозореца.
— Тате е в бараката — казах аз. — Ама не чува!
— Какво прави в бараката? — попита мама.
— Хич не знам — казах аз. — Влязъл е с оная циганка, дето казваше, че била царицата на циганите!
— Веднага да го викнеш! — каза мама. — Кой знае какво му е дошло на ума!
Аз се върнах при вратата на бараката и се ослушах. Хич нищо не чувах, но като се опитвах да отворя вратата, тя беше още заключена. Почаках малко и повиках стария.
— Тате, мама иска веднага да излезеш! — казах аз. — По-добре да излезеш бе, тате!
— Я си върви, мойто момче! — каза тате. — Не ми пречи сега!
Аз се върнах да кажа на мама, но като стигнах до прозореца, видях, че я няма. Пак се запътих към бараката и я чух да изскача от къщи. Тя бързо излетя от задната веранда.
— Морис Струп! — кресна тя. — Обади се веднага!
Сума ти време никой не отговори, а после чух как ключалката на бараката щракна. След миг царицата излезе. Тя изгледа мама и се завтече край къщи към конете и каруците. Щом се качи, мъжете шибнаха конете, каруците изтрополяха по улицата и се загубиха.
Аз се огледах и видях стария да наднича през една цепнатина на вратата. Мама също го видя, прекоси двора и блъсна вратата на бараката. Старият стоеше вътре по долни гащи и просто не знаеше какво да прави.
— Морис! — изрева мама. — Какво е това?
Тате се опита да се скрие зад вратата, но мама го хвана и го издърпа, да го види по-хубаво.
— Какво значи това? — каза тя. — Отговаряй, Морис Струп!
Тате взе да кашля и да заеква, като се мъчеше да измисли нещо.
— Царицата ми гледаше на ръка — каза той й изви очи да види какво ще направи мама.
— Гледала ти е трици! — каза мама. Тя се обърна.
— Уилям! — каза тя. — Веднага да отидеш в къщи, да пуснеш всички щори и да затвориш вратите! И искам да си стоиш вътре, докато те повикам!
— Ама защо се вълнуваш толкова ма, Марта? — каза тате и взе да престъпва от крак на крак. — Царицата …
— Млък! — каза мама. — Къде ти са дрехите?
— Трябва да ги е отмъкнала царицата — рече тате и се огледа из бараката. — Ама все пак кярът остана у мене!
Мама се обърна и ме забута към къщи. Аз вървях колкото може по-бавно.
— Докато се беше заплеснала — каза тате, — аз й дигнах ей това!
Той показа часовник в златна кутийка. Часовникът имаше дълга златна верижка и приличаше на съвсем нов.
— Тоя часовник струва сума ти пари! — каза тате. — Ще знаеш, той струва много повече от елека ми и старите панталони, па и от всичко друго, дето го отмъкнаха. Оная стара брадва пет пари не чинеше, също и продупчената кофа!
Мама грабна часовника от тате и го погледна. После затвори вратата и я заключи отвън. След това се прибра в къщи. Аз се върнах към бараката и погледнах през една цепнатина. Старият седеше по долни гащи на купчина дърва и развързваше жълтата фльонга, с която беше вързана една дебела пачка банкноти.
ДЕНЯТ, В КОЙТО ХЕНСЪМ БРАУН ИЗБЯГА