С все сила хукнах назад към къщи да кажа на мама къде е Хенсъм. Когато стигнах, заварих мама и стария още да стоят и да се карат на задната веранда. Те спряха да си надумват приказките, дето бяха ги подхванали, веднага щом отворих портата и се втурнах по стълбището.
— Хенсъм отишъл на панаира! — казах аз на мама. — И сега е там.
Мама се позамисли, преди да каже нещо. Старият се поотдръпна настрана, докато се отдалечи на безопасно разстояние.
— Морис — каза най-накрая тя, — за последен път съм решила да ти окажа доверие. Върви на панаира и доведи Хенсъм в къщи, преди да е станала някоя поразия. Няма да намеря спокойствие и на оня свят, ако се случи нещо лошо с бедното невинно негърче.
Старият заслиза по стъпалата.
— Може ли и аз да дойда бе, тате? — попитах го аз.
Преди да успее да се обади, мама каза:
— Я върви с баща си, Уилям — ми каза тя. — Нека да има някой да го гледа какво прави.
— Хайде, мойто момче — каза той и ми махна с ръка. — Да побързаме.
И ние забързахме надолу по улицата, прекосихме железопътните линии и се озовахме право на поляната на панаира, по която тук-там още стърчеше по някой нестъпкан бурен.
Сума ти палатки бяха опънати на поляната и народът вече се трупаше пред разните зрелища. Пред палатките бяха опънати големи платнища, целите изпъстрени с шарени картини, а под тях стоеше по един човек и хем крещеше, хем продаваше билети. Старият се спря пред една от палатките, на която бяха изрисувани голи момичета.
— Намира ли ти се някой излишен десетак, мойто момче? — ми прошепна той. — Щом мога, ще ти го върна.
Аз поклатих глава и му казах, че ми е останал само оня четвърт долар, дето си го пазя за билет за каубойското представление още, откакто разбрах, че ще идва панаирът.
— Я ми го дай назаем, мойто момче — каза той и взе да ме потупва по панталона. — Ей, сега ще ти го върна. Няма и да усетиш, че си ми го давал назаем.
— Ама аз искам да видя каубойското представление бе, тате! — му казах аз, като си пъхнах ръцете в джоба и стиснах парата. — Не може ли да си го пазя за представлението бе, тате? Моля ти се, нека да си го пазя! Цели две седмици съм пестил, додето събера толкоз много.
Човекът, дето продаваше билетите, дигна една дълга жълта тръба и се развика през нея. Старият взе хич да не го свърта, заподскача наоколо и ми задърпа джоба.
— Слушай, мойто момче — каза той. — Няма защо да се караме за такава дреболия. Додето дойде време да си похарчиш четвъртака, аз ще ти го върна, все едно, че не си ми го давал.
— Ама мама ни каза да намерим Хенсъм — казах аз. — Я най-хубаво да вървим да го търсим. Нали я знаеш каква е. Ще пощръклее, ако не го намерим и доведем в къщи.
— Тоя досаден негър може и да почака — каза тате, като ме хвана здравата за ръката и взе да я тегли от джоба ми, — ще го намерим. А пък аз, мойто момче, като ти казвам, че трябва да ми дадеш назаем тоя четвърт долар, без да се опъваш повече, не ти разправям празни приказки. Не съм ли ти давал винаги, като си ми поисквал назаем десетак или каквото и да било, стига да съм имал, а? Не е честно да не ми дадеш тоя четвъртак за малко.
Вътре в палатката засвири музика и човекът, дето продаваше билетите, отново викна:
— Бързайте! Бързайте! Бързайте! — нареждаше той, без да откъсва поглед от стария. — Представлението почва вече. Танцувачките от цял свят са готови да излязат на сцената. Не изпускайте най-славното представление в живота си! Не се стискайте, да не съжалявате! Идвайте смело и купувайте билети, преди да е станало късно! Момичетата искат да танцуват — не ги карайте да чакат. Бързайте! Бързайте! Бързайте!
— Виждаш ли, мойто момче? — каза старият, като ме сграбчи още по-здраво и ми задърпа ръката с все сила. — Представлението почва и аз ще го изпусна, ако не вляза веднага.
Той ми издърпа юмрука от джоба и се вкопчи в пръстите ми да ги отвори. Беше много по-силен от мене и аз не можех повече да устискам парата. Той я взе и изтича при човека, който продаваше билетите. Едвам изчака да му откъснат билета, грабна го и се шмугна в палатката. Нямаше какво да правя, седнах край един от стълбовете на палатката и зачаках. Музиката ставаше все по-силна и по-силна и аз чух как отвътре взеха да бият на барабан. Подир пет-шест минути музиката изведнъж спря и някой отметна настрана дочените поли на входа. Цяла тълпа мъже се юрна навънка, а зад тях последен от опашката идеше и старият. Изглеждаше много по-кротък, отколкото като влезе, само че преди да разбера какво прави, взе че се надъни право в един от електрическите диреци пред носа си.