— Дай на Хенсъм мотиката, Том! — каза тате на мистър Оуенс, пое мотиката и я даде на Хенсъм.
— Ама, мистър Морис, ти не бива да забравяш, че днес ми е почивният ден! — каза Хенсъм. — Пък и хич не ми се ще да чистя бурени с тая мотика!
— Млък, Хенсъм! — каза тате, обърна се и здравата го разтърси за рамото. — Гледай си работата!
— Ами че аз си гледам работата бе, мистър Морис! — каза Хенсъм. — Това не е ли моя работа да си искам почивния ден?
— Що са дни занапред, твои са! Все ще си вземеш почивния ден! — каза тате. — Хайде, почвай да плевиш, като ти казвам!
Хенсъм дигна мотиката и я пусна да падне върху един едър бурен. Буренът беше толкова жилест и твърд, че мотиката го удари и отскочи половин метър нагоре.
— Сега, Том — каза тате, — дай ми петдесетте цента!
— Слушай, Морис, мене хич не ми се плащат тия пари, преди той да е свършил работа — каза мистър Оуенс и поклати глава. — Ами ако не свърши работа за петдесет цента? Защо да давам нари на вятъра, а после да излезе, че не ги е заслужил?
— Ти не се тревожи за тая работа! — каза тате. — Аз ще имам грижата да си изкараш парите от Хенсъм! Цял ден ще наобикалям насам и ще му стоя над главата да гледам дали работи както трябва за парите, дето му се плащат!
— Ей, мистър Морис, моля ти се, сър! — каза Хенсъм и погледна тате.
— Какво има, Хенсъм? — попита тате.
— Ама аз не искам да плевя тия дърти бурени, моля ти се, мистър Морис! Искам си почивния ден!
Тате погледна зверски Хенсъм и му посочи с крак мотиката.
— Хайде, дай ми петдесетте цента, Том! — каза той.
— Защо толкоз си се забързал да вземеш парите, преди още да е свършил денят?
— Имам да оправям нещо много бързо. Слушай, Том, дай ми парите, че…
Мистър Оуенс погледа как Хенсъм удря с мотиката бурените, после бръкна с ръка в джоба на панталона си и извади шепа гвоздеи, бурмички и малко дребни пари. Той порови из тях и събра половин долар в петаци и десетаци.
— И да знаеш, че за последен път наемам тоя негър да ми върши работа, ако не поработи здравата целия ден — каза той на тате.
— Слушай, няма да съжаляваш, че си наел Хенсъм — каза тате. — Хенсъм Браун е такъв добър работник, че друг като него не съм виждал!
Мистър Оуенс подаде парите на тате и върна остатъка от купа в джоба си. Щом взе парите, тате пое към вратата.
— Ей, мистър Морис, моля ти се, сър! — каза Хенсъм.
— Какво има бе, Хенсъм? — викна му тате. — Не виждаш ли, че бързам?
— Мога ли да свърша работа рано следобеда и да си взема поне мъничко от почивния ден?
— Не! — изрева тате. — И стига вече си ми дрънкал за тия почивни дни! Мене някога виждал ли си ме да вземам почивен ден, а?.
Старият толкоз бързаше, че не рече ни думица повече на мистър Оуенс. Той изскочи на улицата и се затича към къщи. По пътя си заключи стъклената врата отвътре.
Момичето си седеше на леглото, сгъваше една по една връзките и ги слагаше в куфарчето. То вдигна очи, когато тате дотича в стаята.
— Ето ти парите, както си бяхме говорили! — рече той, седна на леглото до нея и изсипа монетите в ръката й. — Виж колко бързо ги намерих!
Момичето сложи парите в портмонето си, сгъна още няколко връзки и си дигна жартиерите над коленете.
— Ето ти пък на тебе връзката! — каза тя, взе жълтозелената връзка от леглото и я пъхна в ръката на тате. Връзката падна на пода в краката му.
— Ама чакай, ти няма ли?… — каза той учудено и се втренчи в нея.
— Какво няма ли? — каза тя веднага.
Старият се опули и брадата му увисна. Тя се наведе, сгъна останалите връзки и ги сложи в куфарчето.
— Хубаво де, аз си мислех, че ти може би ще ми я сложиш на врата и ще ми я вържеш както преди малко! — каза бавно той.
— Слушай! — каза тя. — Продадох ли ти аз връзката? Продадох я. Какво повече искаш за петдесет цента? До довечера трябва да обиколя целия град. Колко връзки, мислиш, ще продам, ако си губя времето да ги връзвам по вратовете на хората, след като съм им ги вече продала?
— Ама… ама … аз си мислех — заекна старият.
— Какво си мислеше?
— Аз. . . все някак си мислех, че може би ти… мислех си, че може би ти ще искаш пак да ми я вържеш на врата!…
— Охо, виж го ти него! — разсмя се тя.
Тя стана и тръшна капака на куфарчето. Старият остана, дето си беше, и я гледаше, докато тя го вдигна и излезе от стаята. Предната врата се хлопна и ние я чухме да тича по стъпалата. Докато се усетим, тя мина целия път до къщата на мистър Оуенс и влезе в двора му;
Старият дълго седя на леглото и гледа жълтозелената връзка на пода. След това стана и я ритна с все сила през стаята, после излезе на задната веранда и седна на стъпалата да се просне отново на слънце.