— Но работата с хонорарите, Морис, е, че няма граница колко пари можеш да си спечелиш. Когато ти дават заплата, ти си знаеш, че никога няма да вземеш повече, отколкото ти е определено. Но когато ти плащат на хонорар, печалбата ти няма граници.
— Прав си! — каза старият и цял светна. — Просто не бях го обмислил както трябва.
— Е — каза Бен и тръгна надолу по улицата, — значи, утре сутрин ще се видим. Лека нощ.
— Лека нощ, Бен — извика тате подире му. — Много съм ти задължен, дето ми даде възможност да поема тая работа.
Ние се качихме горе по стълбите на верандата. Мама беше влязла вътре да си легне.
— Нека хубавичко да си поспим тази вечер, мойто момче — ми каза той. — Утре здравата те трябва да поработим. Трябва да съберем сили. Хайде.
Ние влязохме вътре, съблякохме се и си легнахме. Старият дълго се мята и се въртя в леглото и аз го чувах как бълнува за всичките кучета из града, дето ги знаеше по име, докато не заспах.
На другата сутрин веднага след закуска тате си сложи шапката и отиде в града да търси Бен Саймънс. Ние не се спирахме да си губим времето по улиците, но старият ми каза после да го подсетя за Спарки, хрътката, дето спеше на предната веранда на мистър Франк Бин.
Най-сетне намерихме Бен Саймънс в бръснарницата, където беше се отбил да се обръсне. Когато влязохме, той целият беше потънал в сапунена пяна и затова не можа да каже нищо. Но веднага щом се поизправи, ни махна с ръка.
— Добро утро, Морис — каза той. — Готов ли си да почваш?
— Просто не мога да се сдържам вече, Бен — отвърна му тате.
— Аз ей сега идвам — каза Бен.
След като стана от стола и си нахлупи шапката, той каза на тате да излезе и да подбере всичките кучета, дето се скитат на свобода из улиците, и да ги затвори в голямата килия на затвора.
— И това ли е всичко? — попита тате.
— Това и нищо повече — му каза Бен.
Ние поехме бавно към другия край на града, като си отваряхме очите да не изпуснем някое куче. Сигурно повечето кучета още спяха по това време, защото не можахме да видим ни едно да шари из улиците. След около половин час старият се бръкна и извади един десетак.
— Дръж, мойто момче — каза той и ми го подаде, — тичай в месарницата и купи най-голямото парче месо, което може да се вземе за тия пари. Няма нужда да е прясно — само да е голямо?
Аз хукнах надолу по улицата, взех едно големичко парче месо и го донесох под сянката на магнолията, дето бях оставил тате. Той беше заспал, но когато го раздрусах и му показах месото, веднага скочи.
— Това ще ги поразмърда — каза той, като го подуши. — Хайде, мойто момче.
Ние тръгнахме по една друга улица и тате взе да люлее месото напред-назад. Додето се усетим, видяхме зад нас един петнист птичар, който подтичваше подире ни и душеше месото.
— Ето това се искаше, мойто момче — каза старият. — Няма по-подходящо нещо за такава работа от парче месо.
Той подсвирна на птичаря, а кучето размърда уши и започна да подтичва по-бързо. Скоро друго куче подуши месото и също заситни зад нас. Докато стигнем железопътната рампа, след нас вървяха вече седем кучета. Тате беше доволен от тази работа и ми каза да изтичам напред до затвора, и да отворя вратата на килията. Когато пристигна и той, въведе кучетата вътре и след това се измъкна навън с парчето месо, преди да успеят да го сръфат.
— Само още един такъв тур и ще изкараме два долара — каза той. — Това са сума ти пари за едно просто ходене нагоре-надолу по улиците Най-сетне виждам защо хората толкова държали на политическите служби, Сега не бих искал да си разменя службата с когото и да било. Да си политик, било най-хубавата работа на света!
Ние тръгнахме нагоре по друга улица с парчето месо и преди да отминем втората пресечка, един породист шпаньол се измъкна изпод една къща и заситни след нас. На връщане към затвора можах да преброя пет кучета подире ни. После специално заобиколихме чак до къщата на мистър Франк Бин, за да дадем възможност на Спарки да подуши месото и да дойде с нас. Когато ги затворихме при другите, старият седна на земята и започна да смята с една кибритена клечка по пясъка.
— Прави малко повече от три долара, мойто момче — каза той и захвърли клечката. — Това са страшно много пари за такава дребна работа. И утре ако спечелим толкова, ще станат шест долара. До събота вечер ще ни се съберат осемнадесет-двадесет долара. Това са повече пари, отколкото съм мислил, че ще мога да видя някога накуп в живота си. Хайде да вървим в къщи да ядем. Стана обед.
Ние си отидохме в къщи и седнахме на масата, но мама не ни каза ни думица, а пък тате и пет пари не даваше вече. Наядохме се и излязохме вънка да си поседнем на сянка под бъзака.