— Хайде днес да не говорим повече по религиозни въпроси, мистър Струп! — каза той най-после. — Страшно съм уморен и трябва да свърша с това бракосъчетание след по-малко от половин час. Вече е късно да търся друг човек да бие камбаната и ако ти не я биеш, за да ми услужиш, ще се намеря в небрано лозе.
Старият етапа от парапета и слезе по стъпалата в градината. Проповедникът Хошоу се мъчеше да го догони.
— Щом работата е да ти услужа, тоя път ще бия камбаната заради тебе — рече тате. — Никой досега не ме е обвинявал, че съм отказвал услуга на човек в затруднение.
— Чудесно! — каза проповедникът Хошоу, ухили се на тате и целият светна. — Аз си знаех, че човек може да разчита на тебе, мистър Струп!
Той почна да си отърсва праха от дрехата и да затяга възела на връзката си.
— Работата е много проста — каза той. — Всичко, което трябва да помниш, е, че щом почна да чета на новобрачните от своята книжка, ти ще забиеш камбаната и ще караш така, докато младоженецът и булката напуснат църквата и се скрият от погледа ти. Не ги ли виждаш вече, ще знаеш, че е време да спреш камбаната. Ясно, нали, мистър Струп?
— Такова просто нещо не може да се сбърка — каза му старият. — То е по-лесно, отколкото да отсечеш гнил дънер!
Хошоу тръгна по пътеката към улицата.
— Трябва да бързам за църква — каза припряно той. — Церемонията започва след около двадесет минути. Обличай се и идвай по-бърже, мистър Струп! Аз ще те чакам в преддверието, дето е въжето на камбаната.
Проповедникът Хошоу се обърна и забърза към универсалистката църква — тя беше през три улици от нас. Старият тръгна към къщи.
— Ела, мойто момче! — каза ми той и широко размаха ръка. — Да се приготвим за сватбата. Ще имам нужда от тебе. Ти ще ми помагаш да бия камбаната. Хайде!
Ние влязохме вътре, тате натопи глава в умивалника и приглади косата си с четката. Щом свърши това и ние бяхме готови да тръгнем.
— Ще ми дадеш ли и на мене да бия камбаната бе, тате? — молех го аз и подтичвах да вървя наравно с него. — Нали ще ми дадеш бе, тате?
— Ще видим, като стигнем там, мойто момче — каза той. — Ако не е толкова тежка и можеш сам да дърпаш въжето, ще ти дам!
Хората вече бяха тръгнали към църквата, ние ги задминахме и побързахме, за да имаме повече време, преди да почнем да бием камбаната. Пред вратата се беше събрала тълпа, но тате само им махна с ръка и ние се втурнахме в преддверието.
Проповедникът Хошоу стоеше до въжето на камбаната, както беше казал. Той беше много нервен и едва го сдържаше на едно място. Щом ни видя, започна да ходи напред-назад и всеки две крачки да гледа часовника си.
— Това е много важна сватба, мистър Струп — каза той със силен шепот. — Семействата, които се свързват, са два от най-здравите стълбове на моята църква. За нищо на света не бих позволил да стане някоя бъркотия. Тази сватба значи много за мене. Тя ще обедини две враждуващи семейства и ще укроти неспокойната кръв, която не оставя на мира цялото паство.
— Колкото до моята работа, няма какво да се безпокоиш — каза тате. — Ти, си карай останалото, а за биенето на камбаната ще се погрижа аз. Докато бях разсилен в училището, винаги аз биех звънеца и зная всичко, каквото трябва за биене на звънци и камбани.
— Радвам се да чуя това, мистър Струп — каза Хошоу и избърса лицето си с кърпа. — За мене е голямо облекчение, че предоставям биенето на камбаната на една опитна ръка.
В това време хората влязоха в църквата и органистът засвири някаква музика. Малко след това видях мис Суси Тинг да влиза от едната странична врата. Тя беше облечена в пухкави бели дрехи и носеше голям букет. Почти в същия миг Хъбърт Уили влезе от отсрещната врата. Това беше знак, че сватбата почва. Казах на стария, че трябва да бъдем готови, да забием камбаната. Проповедникът Хошоу се затича към нас по пътеката между редиците, по пътя погледна часовника си и едва не се препъна в някакъв протегнат изпод столовете крак.
— Готово, мистър Струп! — прошепна дрезгаво той. — Щом видиш да се пресягам и изваждам от амвона моята малка черна книжка, ще знаеш, че е време за камбаната.
Тате кимна и се хвана здравата за тежкото дебело въже, дето висеше от камбанарията през една голяма кръгла дупка в тавана.
— Я го хвани и ти, мойто момче! — каза ми той. — Ще трябва и двамата да теглим, за да стане тая работа. То било много по-тежко от звънеца в училище!
Двамата хванахме въжето, колкото можехме по-високо.
— Сега — каза ми тате — гледай проповедника Хошоу и ми кажи кога да задърпаме въжето!