— Достатъчно, Уилям! — каза той, сграбчи ме за ризата и ме изхвърли от преддверието чак до предните стъпала.
Точно тогава старият дотича иззад църквата. Той беше чул, че камбаната не бие, и се закова на място.
— Защо остави камбаната, мойто момче? — попита ме той.
— Проповедникът Хошоу ме накара да спра — казах аз. — И ме изхвърли навънка!
— Така ли? — рече старият и побесня.
Проповедникът Хошоу излезе от вратата и спря на горното стъпало. Той изглеждаше много уморен.
— Я слушай, пасторе! — каза тате. — Като се съгласих да бия камбаната, реших, че или ще я бия като хората, или хич няма защо да си хабя ръцете! Пусни ме да вляза вътре и да си свърша работата, както съм обещал. Не съм виновен, че теб не ти харесва, както я бия!
— О, не, няма да те пусна! — каза проповедникът Хошоу и запречи вратата. — Ти вече провали цялата сватба и предизвика светотатствен бой в гробището. Тинговци и Уилиевци отново почнаха враждата си само защото ти би тая камбана. Не, аз няма да.ти позволя да се допреш вече до въжето!
— Как, по дяволите, можех да зная, че ти искаш да я бия „дин-дан, дин-дан, дин“, а не „даан-дааан“!
— Здравият разум трябваше да ти подскаже — каза проповедникът Хошоу и заблъска стария от вратата. — А освен това човек, който не знае разликата между бавно теглене и разклащане на камбаната, няма защо повече да се занимава с камбани!
Хората, дето бяха дошли на сватбата, вече си приказваха един друг, че понеже тате бил така камбаната, старата омраза между Тинговци и Уилиевци пак почнала. Мис Суси, която през цялото време седеше и плачеше в кошарата за църковния хор, побягна по улицата към къщи. Тя още държеше големия си букет. Вече не виждах Джул и Хъбърт, но реших, че са се прибрали по домовете си да се измият.
— И, значи, ти не харесваш как ти бия камбаната и туй то! — попита старият.
— Именно, мистър Струп, не харесвам — каза проповедникът Хошоу и така силно го блъсна от вратата, че тате трябваше да подскочи на долното стъпало, за да не падне.
— Тогава вече да не си дошъл у дома да ме молиш да присъствам на твоите проповеди — каза тате, като се обърна и тръгна към улицата. — Щом ти не харесваш моето биене, аз пък да не взема да ти харесвам проповядването!
Проповедникът Хошоу влезе в преддверието. Той, кажи-речи, се беше прибрал, когато старият го повика.
— А какво да правя, ако почувствувам нужда от официална религия? — попита тате. — Може би някога аз ще реша вместо моята си религия да приема официалната, тъй като не ми се ще да остана на сухо, докато душите на другите се спасяват и отиват в рая.
Проповедникът Хошоу подаде глава от вратата.
— По-добре върви при методистите или баптистите — каза той. — Универсалистите ще минат и без тебе, мистър Струп!
ХЕНСЪМ БРАУН И ВИРОГЛАВИТЕ КОЗИ
— Ако и това не е работа на баща ти, не знам на кого ще е! — каза мама, сякаш всичко й беше дошло до гуша. — Ох, то се е видяло, че на тоя свят за мене вече няма спокойствие!
Тя крачеше насам-натам из двора, чупеше ръце и се мъчеше да измисли нещо.
Козите, дето тате и Хенсъм Браун ги бяха докарали в къщи от село, сега стояха на покрива, дъвчеха и гледаха надолу към нас. Големият козел имаше дълга бяла брадичка и приличаше много на мистър Картър, който живее точно срещу нашата къща.
— Какво да правя сега? — попита мама и продължи да крачи насам натам. — Днес следобед съм поканила у нас цялото женско дружество. Ако Тия кози са още на покрива, когато почнат да пристигат жените, просто ще умра от срам!
Двете женски кози също дъвчеха, но техните брадички не бяха толкова дълги като на големия козел. Заедно с трите кози на покрива имаше и две ярета. Яретата бяха само на два месеца и бяха, кажи-речи, колкото четвърт от козела, но петте кози заедно на покрива изглеждаха като цяло стадо.
— Уилям, кажи на Хенсъм да слезе в града, да намери баща ти и да му каже веднага да си идва в къщи и да сваля тия кози — каза ми мама.
Хенсъм чистеше кухнята и аз трябваше само да прекося верандата и да го повикам. Той излезе и попита какво искаме.
— Най-напред ми кажи, Хенсъм Браун — сърдито му викна мама, — за какъв бяс доведе тук тия кози?