— Какво трябва да видя?
— Изчезнала е в четвъртък, нали?
— Да, и?
— Миналата седмица валя, а тази — не. Листът не е стоял дълго там. Навлажнил се е от пръстта. Оставил го е за нас.
Тя се облегна на стола и за пореден път прокара ръка през косата си.
— Братята с лъвски сърца — какво означава според теб?
— Рано е да се каже — отвърна Миа и за миг пак потъна в себе си.
— Значи си с нас? — попита Мунк.
— Не съм имала по-кратка ваканция — измърмори тя и му се усмихна примирено. — Каза ли нещо за майка ѝ?
— Дошла е от Будьо да я види как танцува. Не я намерила и я обявила за издирване.
— Къде е тя сега?
— Изпаднала е в шок. Приели са я в „Юлевол“.
— Можем ли да говорим с нея?
— Току-що получих картбланш — отвърна Мунк.
— Дай ми две секунди. — Миа се изгуби към тоалетната.
7
Полицай Йон Ларшен, по-известен като Къри, имаше толкова силно главоболие, че с мъка гледаше през предния прозорец на автомобила. Отпи глътка вода от шишето, което стискаше между коленете си, и присви очи: не можеше да реши дали днешната задача му харесва, или не. Напрежение. Никакво действие. Хвърли поглед към апартамента на улица „Шире Греп“. Там живееше Лоте. Седемнайсетгодишна наркоманка. Поредният човек на дъното на наркойерархията, но кой знае защо я следяха. Навярно щеше да ги заведе до някоя по-важна особа. Не изслуша целия инструктаж. Достатъчно му бе да държи очите си отворени и закуската в стомаха си. Сигурно трябваше да избере друг бар, но естествено, пак отиде в същия. Бира и уиски. Няколко чашки край масата за билярд. Още бира. Допълнително уиски. Сетне за пореден път се събуди с махмурлук в познатото легло, до младото лице на съседната възглавница, но той сякаш бе изпаднал от друг свят.
Луна. Що за име е това, по дяволите? На двайсет и една години, с расти и халка на носа. На ръката ѝ беше татуиран персонаж, за който Къри дори не беше чувал. Луна. Кой, мамка му, кръщава децата си така? Хвана се, че самият той си го мисли. Хлапе. Дете. Е, не беше дете, но все пак бе с четиринайсет години по-млада от него. Не, не може да продължава така. Налага се да предприеме нещо.
Опита се да накара ума си да проработи, да състави план, но не стигна дотам. Вратата се отвори и колегата му се шмугна на седалката до него. Алан Дал. Противоположност на Къри в много отношения. Висок и длъгнест, с брада. Носеше я още от миналия път, когато Къри работи с отдел „Наркотици“, и неочакваното ѝ връщане на мода очевидно не го вълнуваше особено.
— Нещо да се е случило?
— Не, нищо — измърмори Къри.
— Нали няма друг изход?
— Не, освен ако междувременно не са избили.
Дал взе кафето от поставката за чаши, без да обърне внимание на неприкрития сарказъм.
— Мока лате за мен, обикновено черно за теб. Извинявай, че се забавих толкова, наложи се да отида чак до „Кафегюта“ на „Вогтсгате“, за да взема нещо свястно.
Къри опита кафето, но откровено казано, не му се стори по-различно от това, което сервираха навсякъде другаде.
— И тъй… — хвърли му любопитен поглед Дал. — Вчера срещнах най-добрата ти приятелка. Да не би да пътува зад граница?
— Кого?
— Супердетективката. Беше долу на първия етаж, вадеше си нов паспорт. Да не си е намерила работа в чужбина?
Къри отпи още една глътка кафе. Бавно започна да проумява за кого става въпрос.
Миа Крюгер.
Поклати глава. Супердетективка, не думай. Чувал бе да я наричат с много странни прозвища, но не и с това. Открай време другите колеги от полицията изпитваха известна завист. Екипът на Мунк се ползваше с голям авторитет и онези, които не ги избираха, имаха склонност да злословят. Напусна отдел „Наркотици“ с вдигната глава и сега, когато отново се ползваха от услугите му, видя злоради усмивки.
Така значи?
Пак разпуснаха отдела.
Не ви провървя.
Къри не се смяташе за най-умният или най-начетеният човек на света, но понякога усещаше, че хората наоколо се държат като деца. Завист по коридорите, наляво и надясно спречквания, непрекъсната борба за изкачване в йерархията, все едно са в началното училище или в кокошарник.
Все едно.
Довечера няма да пиянствам.
Реши го твърдо. Тази седмица се напиваше всяка вечер. Все същия бар, все същото младо момиче в леглото до него — какво изобщо виждаше в него?
— Или вече не поддържате връзка?
Дал не се предаваше.
— Чуваме се от време на време.
— При самозащита ли е убила онзи тип, или просто го е гръмнала?