Полудялото животно се стовари повторно върху енергийното вретено. Скъсаха се спици. Водачът, който трябваше да контролира мегодонта, беше станал на кървава каша по пода.
Андерсън се затича през офиса. Мина на зигзаг покрай няколко бюра, прескочи друго, плъзна се по плота му и се приземи пред служебните сейфове.
Пръстите му се хлъзгаха по шайбите с комбинации. Пот се стичаше по челото и влизаше в очите му. Двайсет и три надясно. Сто и шест наляво… Посегна към следващата шайба, като се молеше да не обърка нещо. Объркаше ли нещо, трябваше да започне отначало. Откъм цеха долетя нов трясък на скършено дърво, заедно с писъка на човек, озовал се в опасна близост с полуделия звяр.
Хок Сенг се появи до лакътя му в теснотията.
Андерсън му махна да се разкара.
— Кажи на хората да излязат! Изведи всички от фабриката! Всички!
Хок Сенг кимна, но не понечи да тръгне, а остана до Андерсън, който продължаваше да мъчи комбинациите за отваряне на сейфа.
Андерсън го изгледа гневно.
— Тръгвай!
Хок Сенг сведе глава и хукна към врата, като викаше, гласът му бързо се изгуби сред писъците на работниците и трясъка на цепещо се дърво. Андерсън завъртя последната комбинация и отвори сейфа — документи, пачки шарени банкноти, архиви с ограничен достъп, компресионна прика… пружинников пистолет.
„Йейтс.“
Андерсън се намръщи. Дъртият кучи син днес изникваше навсякъде, сякаш призракът му, неговото фии, беше кацнал на рамото му и не слизаше оттам. Андерсън напомпа пружинниковия механизъм на пистолета и го пъхна под колана си. Извади компресионната пушка от сейфа. Тъкмо проверяваше заряда ѝ, когато откъм цеха долетя нов писък. Йейтс се беше подготвил добре, и слава богу. Копелето беше наивно, но не и глупаво. Андерсън напомпа пушката и тръгна към вратата.
Кръв беше оплискала енергозахранващите системи и поточните линии в цеха. Трудно бе да се прецени кой е загинал. Но със сигурност имаше и други жертви; а не само некадърният водач. Сладникавата миризма на човешки изпражнения пропиваше въздуха. Гирлянди черва красяха периметъра на мегодонтските обиколки около вретеното. Животното се надигна отново, истинска планина от генетично подсилени мускули, и изпъна докрай последната от задържащите го вериги.
Андерсън се прицели с пушката. С периферното си зрение видя друг мегодонт да се изправя на задните си крака и да тръби съпричастно. Водачите губеха контрол над поверениците си. Андерсън погледна през мерника, решен да не обръща внимание на растящия хаос.
Кръстчето на мерника литна по ръждивата стена от сбръчкана плът. Увеличен от окуляра, звярът бе толкова голям, че нямаше начин изстрелът да пропусне. Андерсън превключи пушката на пълен автоматичен режим, издиша и натисна спусъка, който освобождаваше газовата камера.
Мъгла от стрелички излетя от дулото на пушката. Ярки оранжеви точки обсипаха кожата на мегодонта, маркирайки попаденията. Токсини, концентрирани като страничен продукт от изследванията на, „АгриГен“ върху отровата на осите, се вляха в тялото на животното и се устремиха към централната му нервна система.
Андерсън смъкна пушката. Без увеличението на окуляра стреличките, забили се в кожата на мегодонта, почти не се виждаха. След няколко секунди животното щеше да е мъртво.
Мегодонтът се обърна рязко и спря погледа си на Андерсън, очите му бяха пламнали от плейстоценска ярост. Напук на всичко Андерсън се възхити на интелигентността му. Животното почти все едно знаеше какво му е направил.
Мегодонтът събра силите си и дръпна страховито веригата. Железните брънки се скъсаха и литнаха из цеха като миниатюрни снаряди. Един окъснял в бягството си работник се срина на пода. Андерсън захвърли безполезната пушка и извади от колана си пружинниковия пистолет. Оръжието беше детска играчка срещу десетте тона вбесена мускулна маса, но Андерсън не разполагаше с нищо друго. Мегодонтът нападна и Андерсън откри стрелба, натискаше спусъка като луд. Малки остроръби дискове излетяха безполезно срещу лавината.
Мегодонтът го събори с хобота си. Хватателният орган се уви около глезена му като питон. Андерсън задраска по рамката на вратата за опора, риташе яростно с крака. Хоботът се стегна. Кръв се стече към главата на Андерсън. Чудовището ей сега щеше да го размаже като налочил се с кръв комар, реши той, а после осъзна, че животното го издърпва от балкона. Посегна да се хване за парапета, а миг по-късно полетя. Свободно падане.
Триумфалният тръбен рев на мегодонта проехтя зад него, подът на цеха се приближаваше стремително. Удар в цимента. Погълна го мрак. „Легни и умри.“ Андерсън с мъка запазваше съзнание. „Просто умри.“ Опита се да стане, да се претърколи, да направи нещо, каквото и да е, ала не можеше да помръдне.