Аккарат погледна към него, довърши спокойно разговора си и върна телефона на свързочника. Мъжът клекна на пода в очакване на следващия разговор. Маховиците жужаха тихо.
— Убийството на Сомдет Чаопрая извади на повърхността негодуванието на народа от белоризците — каза Аккарат. — Пред министерството на околната среда има митинги. Дори Мегодонтският синдикат се е включил в протестите. Белоризците отдавна си го просеха. Реших да се възползваме от момента.
— Но нашата помощ още не е дошла! — възнегодува Андерсън. — А вие не сте изтеглили всичките си армейски части от Североизтока. Моите щурмови отряди ще пристигнат чак другата, седмица.
Аккарат вдигна рамене и се усмихна.
— Революциите са мръсна работа. Глупаво ще е да пропуснем такава възможност, още повече че сама ни се предлага. Все пак вярвам, че ще останеш приятно изненадан. — Обърна се и отново взе манивелния телефон.
Андерсън гледаше гърба му. Преди министърът се кланяше на Сомдет Чаопрая, а сега раздаваше заповеди. Командваше.
— Това е лудост — промърмори Карлайл. — Ние още ли участваме изобщо?
— Трудно е да се каже.
Аккарат погледна към тях, отвори уста да каже нещо, но вместо това наклони глава.
— Слушайте — каза с нещо като страхопочитание.
Гръм се търкулна над града. Ярка светлина блесна през отворените прозорци на командния център като светкавица по време на буря. Аккарат се усмихна.
— Започва се.
39.
Каня нахлу в кабинета си и завари Паи да я чака.
— Къде са хората? — попита задъхана тя.
— Събраха се в ергенското общежитие. — Той сви рамене. — Като чухме какво става, се върнахме от селото…
— Още ли са в общежитието?
— Някои — сигурно. Чух, че Аккарат и Прача щели да преговарят.
— Не! — Тя поклати глава. — Иди да ги доведеш. Веднага. — Хукна из стаята да събере резервни пълнители за пружинникова пушка. — Да се въоръжат и да се строят. Нямаме време.
Паи гледаше втренчено Хироко.
— Това ли е пружинката?
— За нея не се тревожи. Знаеш ли къде е генерал Прача?
Той вдигна рамене.
— Чух, че отишъл да инспектира стените, после щял да преговаря с Мегодонтския синдикат за протестите…
Иди да събереш хората. Не можем да чакаме повече.
— Лудост е да…
Експлозия разтърси земята. Дървета се стовариха с трясък навън. Паи изтича до прозореца да погледне. Гръмна сирена.
— От търговското — каза Каня. — Вече са тук. — Грабна пушката си. Хироко стоеше неестествено спокойна, кипнала глава настрани като куче, което се ослушва. А после се извърна съвсем леко, насочила вниманието си напред, в очакване. Нова серия взривове разтърси комплекса. Цялата сграда се разклати. От тавана се посипа мазилка.
Каня излезе на бегом от кабинета си. И други белоризци тичаха по коридора, малцината от нощната смяна, които не бяха пратени да патрулират по доковете и котвените площадки. Каня хукна по коридора, следвана от Паи и Хироко. Излязоха навън.
Нощта ухаеше на жасмин, сладко и силно, уханието се смесваше с миризмата на дим и на още нещо, нещо, което Каня не беше подушвала, откакто военни конвои минаха по древния мост на приятелството над река Меконг, за да пресрещнат виетнамските нашественици.
Танк разби външната стена.
Истинско метално чудовище, извисило се над два човешки ръста, с петната на военна маскировка, бълващо пушек от пещта си. Дулото светна за миг, после машината се люшна назад върху веригите си. Кулата на танка се завъртя в търсене на нова мишена. Парчета тухли и мрамор се посипаха по главата и раменете на Каня и тя побягна назад да потърси укритие.
През отворената от танка пробойна влетяха бойни мегодонти. Бивните им лъщяха в мрака, ездачите им бяха облечени в черно. Малцината белоризци, излезли да защитят комплекса, изпъкваха като бледи призраци в мрака и бяха лесни мишени. Откъм мегодонтите се разнесе писък на мощни пружинници. Около Каня полетяха дискове, забиваха се с трясък в стените, къртеха парчета бетон. Нещо сряза бузата ѝ. Каня внезапно се озова на земята, затисната от Хироко. Момичето на пружина я беше повалило. Дискове режеха въздуха и хрущяха в стената над тях.
Още една експлозия. Трясъкът изкънтя в главата ѝ. Каня осъзна, че скимти като пале. Че всички звуци са се отдалечили. Че се тресе от страх.
Танкът се придвижи в центъра на двора. Завъртя се. Още мегодонта влетяха през пробойната заедно с вълна от щурмоваци. Бяха далеч и Каня не можа да се ориентира кой от генералите е решил да предаде Прача. Тук-там от горните етажи на министерските сгради проблясваха дула на пушки и пистолети. Ехтяха викове, белоризци умираха. Каня измъкна пистолета си и се прицели. На няколко крачки от нея един чиновник от архивния отдел падна, уцелен от диск. Каня стисна здраво пистолета и стреля. Не можа да прецени дали е уцелила. Стреля отново. Видя как мишената ѝ падна. Вълната от щурмоваци се носеше към нея като цунами.