Джайде се появи до рамото ѝ и попита:
— Ами хората ти? Нима ще се продадеш толкова лесно и ще зарежеш момчетата, които разчитат на теб?
Каня дръпна отново спусъка. Всичко се мержелееше пред погледа ѝ. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Мъже тичаха из двора, отрядите заемаха позиция на прибежки под прикриващия огън на другарите си.
— Моля ви, капитан Каня — каза умолително Хироко. — Трябва да бягаме.
— Тръгвай! — настоя Джайде. — Късно е да се биеш.
Свали пръст от спусъка. Дискове свистяха около нея. Тя се хвърли към входа и относителната безопасност на сградата. Хукна към задния вход. Още взривове. Сградата се разтресе. Каня очакваше всеки миг тонове бетон да се стоварят отгоре ѝ.
Докато прескачаше окървавени тела и тичаше след Хироко и Паи, я застигнаха спомени от детството. Спомени за разрушение и ужас. За танкове с въглищни двигатели, които прегазват с рев села, трещят в дълги колони по малкото павирани шосета на провинциите, преди да нагазят в оризищата. Веригите им раздират пръстта. Танкове, поели на щурм към река Меконг, за да се включат в отбраната на кралството срещу първата, изненадваща инвазия на виетнамците. Помнеше черния дим, който оставяха след себе си, устремили се да удържат границата. А сега чудовищата бяха тук.
Излетя през задния изход и се озова в огнена буря. Дървета горяха. Атака с напалм. Дим и пушек навсякъде. Втори танк разби порта в другия край на комплекса, по-бърз от най-бързия мегодонт. Толкова бързи бяха тези машини, че съзнанието ѝ отказваше да преработи информацията за придвижването им. Като тигри бяха, летяха по земята. Белоризците ги обстрелваха с пружинникови пушки и пистолети, но оръжията им бяха безсилни срещу железните брони на чудовищата — не бяха създадени за война. Ритмичен трясък и припламвания в мрака. Сребристи дискове свистяха около нея, рикошираха, забиваха се. Белоризци тичаха, търсеха прикритие, но нямаше къде да идат. Червени орхидеи разцъфваха на бял фон. Хора летяха на парчета, разкъсани от експлозиите. Още танкове навлизаха в комплекса.
— Кои са тези бе? — изкрещя Паи.
Въоръжените отряди вилнееха между горящите дървета на министерството. И идваха още.
— Сигурно са ги докарали от североизток. Аккарат. Прача е предаден.
Дръпна Паи и му посочи едно малко възвишение с недокоснати от пламъците дървета. Там би трябвало да се намира храмът на Фра Сюб, ако някой взрив не го беше изравнил със земята. Може би имаше начин да избягат. Паи погледна натам, но не помръдна. Каня го дръпна отново и хукна към хълма. Палми се сриваха пламтящи на пътя им. Зелени кокосови орехи се сипеха от небето заедно с шрапнелите. Въздухът кънтеше от писъците на мъже и жени, разкъсвани от добре смазаната военна машина.
— Сега накъде? — извика Паи.
Нямаше нужда да му отговаря. Каня се метна под дъжда от дървесни отломки и се сви зад частичното прикритие на повалена горяща палма.
Джайде се метна до нея ухилен. Дори не се потеше. Надникна над дънера, после обърна глава към нея.
— Е? На чия страна ще се биеш сега, капитане?
40.
Въртяха кротко педалите на две рикши по една полупразна улица, а после рев изпълни изневиделица въздуха и от пресечката излетя танк. Имаше мегафон, по който трещеше някакво съобщение, предупреждение навярно, а после кулата се завъртя право към тях.
— Скрийте се! — извика Хок Сенг, но и без неговата команда спътниците му бяха наскачали. Дулото на танка изтрещя. Хок Сенг се стовари на земята. Фасадата на някаква сграда се срина и ги засипа с отломки. Обвиха го сивкави облаци прах. Хок Сенг се закашля, понечи да се надигне и да изпълзи настрани, но чу трясък на пушка и отново се хвърли по очи на паважа. От гъстия прах не виждаше нищо. Откъм някаква сграда отвърнаха със стрелба от малокалибрени оръжия и танкът стреля натам.
Димът се разсейваше бавно.
Засмения Чан му махаше от една пресечка. Косата и лицето му бяха посивели от прах. Устата му се движеше, но без да издава звук, Хок Сенг дръпна Пак Енг и двамата се затичаха натам. Люкът на танка се вдигна, от отвора се показа войник и стреля по тях с пружинникова пушка. Пак Енг падна, гърдите му се обагриха в червено. Хок Сенг зърна Петер Куок, който хлътваше на бегом в някаква пряка. Самият той пак се просна по очи и се зарови като червей в отломките. Танкът стреля отново и се залюля върху веригите си от отката. Чуха се изстрели и войникът в купола на танка се килна напред. Пушката му се хлъзна по бронята на тежката машина. Танкът се завъртя с рев и тракане. Боклуци и листовки се завихриха около веригите. Машината се юрна право към Хок Сенг, ускоряваше. Той се метна настрани и танкът го подмина, засипвайки го с още отломки.