Хок Сенг реши да пробва накъде духа вятърът.
— Добре че дойдохте. Тъкмо ще ми помогнете. Хайде.
Стария кокал се усмихна.
— Забрави.
Мъжете го избутаха настрани. Всичките бяха по-едри от него. И не им пукаше нито за него, нито за Маи.
— Но това е мое — възрази Хок Сенг. — Не можете да го вземете! Аз ви казах къде е!
Те не му обърнаха внимание.
— Не можете да го вземете! — Хок Сенг посегна към пистолета си. Усети дуло да се лепва за тила му. Стария кокал — ухилен.
Кучеебеца наблюдаваше сценката с интерес.
— Още едно убийство няма да се отрази съществено на прераждането ми. Така че не ме ядосвай излишно.
Хок Сенг с мъка удържаше гнева си. Част от него напираше да стреля, въпреки всичко, пък макар и само за да изтрие самодоволното изражение от грозното му лице. Металната врата на сейфа продължаваше да клокочи и да съска, да се отлюспва, бавно разкривайки неговата последна надежда. Мутрите гледаха Хок Сенг и Стария кокал. Бяха спокойни, усмихнати. Не ги беше страх. Дори не бяха вдигнали пистолетите си. Просто гледаха с интерес как Хок Сенг насочва своя към тях.
Кучеебеца се ухили.
— Изчезвай, жълтокартецо. Преди да съм си променил решението.
Маи дръпна Хок Сенг за ръката.
— Каквото и да има в сейфа, не струва колкото живота ти.
— Права е, жълтокартецо — каза Стария кокал. — Тая битка не можеш я спечели.
Хок Сенг свали пистолета и позволи на Маи да го поведе към вратата. Излязоха на заден ход. Хората на Торния лорд ги изпратиха с подигравателни усмивки.
Хок Сенг и Маи слязоха по стълбите, минаха през цеха, излязоха на двора и оттам — на посипаната с отломки улица.
Някъде в далечината проехтя вой на ранен мегодонт. Духна вятър и довя пепел, политически памфлети и миризма на горящ „УедърОл“. Хок Сенг се почувства стар. Твърде стар да се бори срещу съдбата, която очевидно беше решила да го унищожи. Шепник прошумоля, носен от вятъра. Заглавието крещеше за момичета на пружина и убийство. Не беше за вярване, че пружинката на г-н Лейк беше причинила такива проблеми. Сега целият град я търсеше. Усмихна се отпаднало. Дори той, жълтата карта, не беше в такава безизходица като онова бедно създание. Може би трябваше да ѝ благодари. Ако не беше тя и новината за ареста на г-н Лейк, сигурно щеше да е мъртъв, изгорял в гетото с всичкия си нефрит, пари и диаманти.
„Би трябвало да съм благодарен.“
Ала вместо това усещаше смазващата тежест на предците си и тяхната присъда. Наследил бе изграденото от баща си и дядо си в Малая — и го беше превърнал в пепел.
Провалът му беше грандиозен.
Вятърът довя друг шепник и го залепи за стената на фабриката. Пак момичето на пружина, плюс обвинения срещу генерал Прача. Г-н Лейк беше обсебен от онази пружинка. Похотта не му даваше мира. Използваше всяка възможност да я вкара в леглото си. Хок Сенг се наведе да вземе шепника, осенен внезапно от хрумване.
— Какво има? — попита Маи.
„Твърде стар съм за такива неща.“
И въпреки това каза:
— Имам една идея. Може би не всичко е изгубено.
Поредната нелепа искрица надежда. Не можеше да ѝ устои. Съдбата го беше лишила от всичко, но явно не можеше да му отнеме стремежите.
43.
Избухна поредният танков снаряд. Мръсотия и дървени отломки се посипаха по главата на Каня. Бяха изоставили сградите на министерството — Каня го беше нарекла тактическо отстъпление, но в действителност си беше бягство. Избягали бяха от настъпващите танкове и мегодонти.
Още бяха живи само защото армията искаше да обезопаси превзетия министерски комплекс и беше струпала основните си сили около сградите. Въпреки това Каня и хората ѝ се бяха натъкнали на три отряда командоси, докато се опитваха да прехвърлят южната стена на комплекса, и бяха платили висока цена. А сега, точно когато откриха резервен изход, през който да се измъкнат, отнякъде се появи танк, разби портата и блокира пътя им за бягство.
По-рано Каня беше събрала хората си в горичката край храма на Фра Сюб. Самият храм беше разрушен. Бойни мегодонти бяха стъпкали прекрасната му градина. Централните колони на храма бяха изгорели в пламъците на запалителни бомби, които бяха помели сухите тикови дървета на горичката като разбеснял се демон, и сега хората ѝ се криеха сред пепел и обгорели дънери.
Нов снаряд падна близо до позицията им на склона. Поток от командоси се изля покрай танка, раздели се на отряди и продължи на бегом през комплекса. Изглежда, се бяха насочили към биологическите лаборатории. Каня се запита дали Ратана още е там, дали изобщо е разбрала за войната, която се водеше над нейния подземен свят. Нов снаряд избухна и раздроби на трески едно дърво на метри от нея.