— Свърши се — каза уморено Андерсън. — Просто така. — Труповете на двама белоризци лежаха на тротоара, безжизнени и отпуснати като парцалени кукли. Лешояд ги обикаляше търпеливо и скъсяваше дистанцията. Андерсън предпазливо докосна ребрата си, най-сетне осъзнал, че е жив, за разлика от хиляди други. — Някаква идея откъде можем да купим въпросното уиски?
46.
Старият китаец и момичето клечаха малко встрани и я гледаха как пие жадно.
Емико се изненада, когато старецът позволи на момичето да я издърпа през парапета. Сега обаче мъжът я държеше на прицел. Дал ѝ беше да разбере, че не се води от благородни подбуди.
— Значи наистина си ги убила? — попита той.
Емико вдигна предпазливо чашата и отпи отново. Ако не я болеше толкова, сигурно би се насладила на страха им. След водата се чувстваше значително по-добре, нищо че дясната ѝ ръка лежеше в скута ѝ изтръпнала и отекла. Остави чашата на пода и опипа внимателно лакътя си.
— Уби ли ги? — повтори той.
Тя вдигна едва доловимо рамене.
— Аз бях бърза. Те бяха бавни.
Двамата говореха на мандарин, език, който Емико не беше използвала, откакто Гендо-сама я изостави на произвола на съдбата. Английски, тайландски, френски, мандарин, счетоводство, политически протокол, кетъринг и гостоприемство… Толкова много умения, които отдавна не използваше. Нужни ѝ бяха няколко минути да съживи познанията си по езика, но после те изплуваха на повърхността, като крайник, който е атрофирал, а после изведнъж се е налял с жизнени сокове. Зачуди се дали и счупената ѝ ръка ще заздравее толкова лесно, дали тялото ѝ не крие още изненади.
— Вие сте жълтокартият секретар от фабриката — каза тя. — Хок Сенг, нали? Андерсън-сама ми каза, че сте избягали, когато дошли белоризците.
Старецът вдигна рамене.
— Е, върнах се.
— Защо?
Той се усмихна горчиво.
— Защото човек се хваща и за сламка.
Експлозия изгромоли някъде далеч. Всички обърнаха глави към прозорците.
— Мисля, че свършва — каза момичето. — Тази е първата за повече от час.
Ако продължаваха да се разсейват така, помисли си Емико, сигурно би могла да ги убие и двамата, нищо че ръката ѝ беше счупена. Но беше толкова уморена. Уморена от разрушения. Уморена от смърт. Градът навън бълваше димни колони към просветляващото небе. Цял град, разкъсан на парчета заради… какво? Заради момиче на пружина, което не си знае мястото.
Затвори очи от срам. Представи си как Мидзуми-сенсей свива неодобрително вежди. Изненада се, че тази жена все още има някаква власт над нея. Може би никога нямаше да се освободи докрай от старата си учителка.
Може би Мидзуми беше точно толкова част от нея, колкото и глупавите ѝ миниатюрни пори.
— Искате да вземете наградата за главата ми? — попита тя. — Да спечелите пари, че сте хванали убийцата?
— Тайландците дават мило и драго да те докопат.
В бравата на апартамента се превъртя ключ и тримата вдигнаха стреснато глави. Миг по-късно влезе Андерсън-сама с още един гайджин. Лицата им бяха в синини и ожулвания, но и двамата се смееха. А после изведнъж спряха. Андерсън-сама местеше очи от Емико към стареца и обратно; накрая спря погледа си на пистолета, който се беше насочил право към него.
— Хок Сенг?
Другият гайджин даде на заден, скри се зад Андерсън-сама и попита:
— К’во става, по дяволите?
— Добър въпрос — отвърна Андерсън-сама. Светлосините му очи преценяваха и претегляха.
Момичето Маи се сгъна в поклон пред гайджина и Емико почти се усмихна — чудесно познаваше този вменен рефлекс.
— Какво правиш тук, Хок Сенг? — попита Андерсън-сама.
Хок Сенг му отвърна с тънка усмивка.
— Не се ли радвате, че сме заловили убийцата на Сомдет Чаопрая?
Андерсън-сама не каза нищо, само местеше поглед между Емико и стареца. Накрая попита:
— Как влезе?
Хок Сенг вдигна рамене.
— Този апартамент го намерих аз за господин Йейтс. Лично му дадох ключовете.
Андерсън-сама поклати глава.
— Той беше голям глупак, нали?
Хок Сенг килна своята настрани.
Емико изтръпна, осъзнала, че този конфликт може да се обърне само в една посока — срещу нея. Единствена тя сред присъстващите можеше да бъде похарчена. Ако действаше бързо, можеше да изтръгне пистолета от ръката на стареца. Точно както бе взела пистолетите на онези бавни телохранители. Щеше да я заболи, но нищо. Старецът не можеше да се мери с нея, тя беше по-силна и много по-бърза.