Водеше ги все по-навътре в подземията към залите с каталозите и през цялото време разсъждаваше върху природата на лоялността. По-добре да се лишиш от крайник, отколкото от главата. Единствено заради тайландската практичност кралството оцеляваше, докато други страни се сриваха в анархия.
Хвърли поглед през рамо към фарангите. Алчните им светли очи оглеждаха рафтовете, вакуумно запечатаните контейнери с хиляди семена, всяко — потенциална отбранителна линия срещу хората от техния вид. Истинското съкровище на едно кралство, поднесено им на тепсия. Военна плячка.
Когато бирманците победили Аютая, градът паднал без битка. Сега ставаше същото. В крайна сметка след толкова пролята кръв и пот, след толкова смърт и труд, след борбата на семенни светци и мъченици като Фра Сюб, след подкупи във вид на момчета и момичета като Кип, които да задоволят извратените апетити на изроди като Ги Бу Сен, в крайна сметка всичко свършваше тук. Фаранги влизаха триумфално в сърцето на едно кралство, за пореден път предадено от министри, които нехаят за короната.
— Не го приемай толкова зле. — Джайде я докосна по рамото. — Всички се учим да живеем с провалите си, Каня.
— Съжалявам. За всичко.
— Отдавна съм ти простил. Всички ние си имаме господари, на които дължим лоялност. Кармата е решила да те заведе първо при Аккарат и едва после при мен.
— Не съм си и помисляла, че ще се стигне дотук.
— Загубата е голяма — съгласи се Джайде. После сви рамене. — Но дори сега не е късно нещата да се променят.
Каня погледна фарангите. Един от генехакерите улови погледа ѝ и каза нещо на жената. Каня не можа да прецени дали думите му съдържат насмешка, или предупреждение. Пшеничните класове на логото на компанията лъщяха под светлината на електрическите лампи.
Джайде вдигна вежда.
— Винаги ни остава нейно величество кралицата, нали?
— И къде ще ни отведе това?
— А нима не предпочиташ да те запомнят като селянка от Банг Раджан, която продължила борбата, когато всичко изглеждало загубено, и забавила с още малко победното нашествие на бирманците, вместо като един от страхливите велможи на Аютая, които жертвали цяло кралство?
— Всичко това е въпрос на его — измърмори Каня.
— Може би. — Джайде сви рамене. — Едно ще ти кажа обаче. Аютая е незначителен миг в нашата история. Нима тайландците не са оцелели след като кралството паднало? Нима не сме надживели бирманците? Кхмерите? Французите? Японците? Американците? Китайците? Калорийните компании? Нима не сме дали отпор на всички тях, когато съседите ни коленичили? Кръвта, силата на тази страна се крие в нейните хора, а не в този град. Нашите хора носят имената, които са ни дали кралете от династията Чакри още през осемнайсети век, и пак те, нашите хора, са всичко. А тази семенна банка е единствената ни надежда за бъдещето.
— Но нейно величество обяви, че винаги ще браним…
— Крал Рама не е давал и пукната пара за Крунг Теп, но е милеел за нас и е построил града като символ, който да защитаваме. Само че не градът е важен, а хората. Каква е ползата от един велик град, ако хората му са поробени?
Каня дишаше ускорено. Леденият въздух режеше дробовете ѝ. Жената Баудри каза нещо. Генехакерите се разлаяха на ужасния си език. Каня се обърна към Паи.
— Прави като мен.
Извади пружинниковия си пистолет и стреля от упор в главата на фарангската жена.
50.
Главата на Елизабет Баудри се килна назад. Кървава роса опръска Хок Сенг, кожата му, новите му дрехи. Жената в бяло, новият генерал на белоризците, се обърна и Хок Сенг моментално коленичи и почна да се кланя и да удря чело в пода на крачка от трупа на чуждоземската дяволица.
Опулените мъртви очи на русото същество го гледаха как се унижава. Дискове на пружинникови оръжия свистяха и се удряха в стените, хора пищяха. А после изведнъж настана тишина.
Предводителката на белоризците го дръпна, изправи го и натика дулото на пистолета си в лицето му.
— Моля ви — прошепна Хок Сенг на тайландски. — Аз не съм като тях.
Жената го измери със суров поглед. Кимна отсечено и го бутна настрани. Хок Сенг се сви до стената, докато тя раздаваше скорострелни заповеди на хората си. Мъжете извлякоха набързо труповете на една страна, после се събраха около своя генерал. Хок Сенг се удиви на бързината и ефективността, с която жената ръководеше подчинените си. Сурова жена, чието лице сякаш не познаваше усмивката. Отиде при монасите от семенната банка. Поклони се дълбоко, после заговори бързо. Макар да се преклони пред духовното им превъзходство, нямаше съмнение, че именно тя ръководи парада тук долу.