— Как е качеството?
Банят се усмихна.
— Дее кап. Добре. По-добре. Елате вижте. — Даде знак и Нам, бригадирът на смяната, удари предупредителната камбана, която оповестяваше пълно спиране на поточната линия. Банят подкани Андерсън да го последва. — Нещо интересно. Ще ви хареса.
Андерсън се усмихна сухо. Съмняваше се, че Банят би могъл да го зарадва с каквото и да било. Извади едно нго от торбата и го предложи на отговорника за качествения контрол.
— Имате прогрес? Наистина?
Банят кимна и взе плода. Хвърли му разсеян поглед, обели кората и лапна прозрачната сърцевина. Не личеше да е изненадан. Не реагира по никакъв начин. Чужденците винаги разбираха последни за промените в страната, факт, който Хок Сенг не пропускаше да изтъкне, когато в параноидния му мозък за пореден път се породеше подозрението, че Андерсън се кани да го уволни. Сигурно и Хок Сенг вече знаеше за нгото, или щеше да се престори, че знае, когато Андерсън го попита.
Банят хвърли костилката в една кофа с храна за мегодонтите и поведе Андерсън покрай поточната линия.
— Отстранихме един проблем с режещата преса.
Даде повторен сигнал с предупредителната камбана и работниците отстъпиха крачка назад от работните си места. При третия сигнал водачите в червено и златно дадоха знак на поверениците си със специалните бамбукови пръчки и мегодонтите също спряха работа. Поточната линия се забави. В другия край на цеха индустриалните пружинникови барабани започнаха да тиктакат и скърцат, докато поемаха за съхранение енергията, която маховиците подаваха към тях, резерв, с който да подновят работата си, след като Андерсън приключи с инспекцията.
Андерсън вървеше след Банят покрай смълчания конвейер, а работниците в зелено-бели униформи го сподиряха с нова вълна от поклони. Отметна завесите, направени от полимер на основата на палмово масло, и влезе в пречиствателната зала. Тук промишленото откритие на Йейтс се ширеше с величествено изобилие, лепнеше по пружинниците с утайката на генетичната случайност. Жени и деца с трислойни маски вдигнаха очи и свалиха дихателната си защита, за да се поклонят дълбоко на човека, който ги хранеше. Светла прах лепнеше по лицата им, набраздена от пот. Кожата им беше естествено тъмна само около устата и носовете, където филтрите ги защитаваха.
Андерсън и Банят минаха през пречиствателната зала и влязоха в пещта на помещението с режещите преси. Темпериращи лампи излъчваха нагорещена до бяло светлина, а мочурливата смрад на размножаващи се водорасли сгъстяваше въздуха. Сушилни решетки се редяха на катове под тавана, отрупани със снопове генехакнати водорасли, които се отцеждаха, спаружваха се и почерняваха в гъста хомогенна маса под натиска на високите температури. Потните техници бяха почти голи — носеха само шорти, потници и защитни шлемове. Помещението беше истинска пещ въпреки манивелните вентилатори и силната вентилационна система. По гърба на Андерсън се стичаше пот. Ризата му подгизна за нула време.
— Тук. Вижте — посочи му Банят и прокара пръст по един разглобен накрайник на режеща преса, оставен до главната производствена линия. Андерсън коленичи да огледа повърхността отблизо. — Ръжда — измърмори Банят.
— На миналата инспекция нали пак с това се занимавахме?
— Солена вода. — Банят се усмихна смутено: — Океанът е близо.
Андерсън вдигна поглед към капещите сушилни решетки и се намръщи.
— Водораслените резервоари и сушилните решетки не помагат. Който си е мислел, че ще минем с отпадъчна топлина за сушенето на материала, е бил глупак. Енергийна ефективност друг път.
Банят го стрелна с поредната смутена усмивка, но не каза нищо.
— Значи сте сменили режещите накрайници?
— Да, и постигнахме двайсет и пет процента надеждност.
— Толкова по-висока? — Андерсън кимна разсеяно. Даде знак на главния техник и той извика на Нам през пречиствателната зала. Предупредителната камбана звънна отново. Миг по-късно горещите преси и темпериращите лампи светнаха още по-силно от притока на електричество в системата. Андерсън се дръпна инстинктивно пред усилващата се жега. При всяко включване горящите лампи и преси му струваха по петнайсет хиляди бахти1 във вид на такси върху въглеродните емисии — част от въглеродния бюджет на Кралството, за чието пренасочване „Жива вода“ плащаше в брой. Йейтс беше хакнал системата гениално, включвайки незаконно фабриката към държавната квота за въглеродните емисии, но размерът на подкупите, раздадени за тази цел, беше внушителен. Главните маховици се завъртяха и цялата фабрика потръпна, когато механичната система под пода се задвижи. Дъските под краката им започнаха да вибрират. Кинетична енергия изби искри през системата, като адреналин, гъделичкащо предчувствие за мощността, която щеше всеки миг да се влее в производствената линия. Мегодонт нададе тръбен вой на възмущение, но млъкна бързо, смъмрен с пръчката. Воят на маховиците се извиси в писък, после, когато джаулите енергия се вляха в задвижващите системи, изведнъж пресекна.