Камбанката на главния техник издрънча отново. Работниците пристъпиха напред да калибрират режещите инструменти. Произвежданите пружинници бяха предвидени за съхранението на два гигаджаула и по-малкият им размер изискваше по-голяма прецизност от машините. По-нататък по линията започваше етапът на навиването. Режещата преса с подновените си остриета за фино рязане се издигна със съсък във въздуха върху хидравличната си механика.
— Кун, моля — обърна се с почетната титла Банят към Андерсън и го покани зад един предпазен параван.
Камбанката на Нам прозвуча за трети път. Поточната линия се раздвижи. Системата оживя. Работниците приклекнаха зад щитовете си. Жичките на пружинниците заизлизаха със съскане от машинните настройници и почнаха да се вмъкват в серия нажежени ролери. Спрей вонящ реактант обливаше ръждивите на цвят жички, покриваше ги с мазна течност, която да абсорбира водораслената пудра на Йейтс и да я превърне в хомогенен слой.
Пресата се спусна. Трясъкът на огромната ѝ тежест беше толкова силен, че Андерсън го усети със зъбите си. Жичката на пружинника се раздели и готовият отрязък продължи нататък през полимерните завеси към залата за пречистване. Трийсет секунди по-късно се върна, светлосива и прашна от водораслената пудра. Мина през нова серия нажежени ролери преди да бъде изтормозена в окончателната си форма — плътна намотка, все по-плътна и по-плътна, пружина, навита толкова здраво, че да смаже собствената си молекулярна структура. Надигна се оглушителен писък на изтерзан метал. Ситен фонтан от лубриканти и водораслена утайка пръсна във всички посоки под натиска на свиващата се пружина, опръска работници и машини, после компресираният пружинник продължи нататък към опаковъчния отдел и помещението за качествен контрол.
Жълта мигаща светлина даде знак, че опасността е преминала. Работниците изскочиха иззад щитовете си, за да нагласят отново пресата, преди поредната дължина метал с ръждив цвят да се появи със съскане от червата на помещението за темпериране. Ролерите дрънчаха на празни обороти. Лубрикантните пръскачки се самопочистиха със ситна водна струя преди поредния рунд. Работниците приключиха с калибрирането на пресите и отново се скриха зад щитовете. Ако в процеса възникнеше проблем, жичката на пружинника щеше да се превърне във високоенергийно острие, което се мята безконтролно из цеха. Андерсън беше виждал глави да се пукат като манго, телесни части да падат отсечени и кръв да пръска на фонтани в резултат на системен дефект в индустриалните мощности.
Пресата се спусна с трясък и отряза нов пружинник — по четиридесет на час, които сега, според уверенията на Банят, имаха само седемдесет и пет процентов шанс да свършат в държавното депо за отпадъци на министерството на околната среда. Харчеха милиони за производството на боклук, за чието унищожаване държавата щеше да похарчи още толкова — двуостър меч, който сечеше ли, сечеше. Йейтс беше прецакал нещо — може би случайно, а може би воден от едната злоба — и им отне повече от година да осъзнаят дълбочината на проблема, да проучат основно водораслените резервоари, където растеше революционното покритие на пружинниците, да преработят царевичната смола, която обгръщаше механичните интерфейси на пружинника, да променят практиките на качествения контрол, да разберат как се отразява целогодишна влажност от близо сто процента на един производствен процес, създаден за условията на места с по-сух климат.
Облак светъл прах нахлу в помещението, когато някакъв работник излезе със залитане през завесите на пречиствателното. Тъмното му лице представляваше набраздена с пот маска от спечена мръсотия и палмово масло от пръскачките. Преди да се затворят, завесите разкриха гледка към колегите му, сенки в снежна буря от светли прашни облаци, жертви на етапа, при който жичката на пружинника се затваряше в слой от специалната пудра, без която пружината щеше се самозапои под натиска на гигантското налягане. Всичката тази пот и калории, и въглеродни квоти… всичко това само за да се осигури убедително прикритие на Андерсън, докато той работи по загадката на беладоната и нгото.