— Знам как им викат местните. — Андерсън стана и тръгна към бюрото на стареца. Хок Сенг се дръпна стреснато, когато Андерсън сложи косматия плод до компютъра му, и изгледа нгото, сякаш беше отровен скорпион. Андерсън каза: — Всеки селянин на пазара ще ти каже името им. Тайландското им име. Имахте ли от тези плодове при вас, в Малая?
— Аз… — започна Хок Сенг и млъкна. Усилията му да запази самообладание се виждаха с просто око, лицето му се гърчеше в прилив на разнообразни емоции. — Аз… — започна отново и пак млъкна.
Андерсън гледаше как страхът извайва лицето на стареца в калъпа си. По-малко от един процент от малайските китайци се бяха спасили след Инцидента. Както и да го погледнеше човек, Хок Сенг беше извадил невиждан късмет, ала въпреки това Андерсън го съжаляваше. Един простичък въпрос, един плод — и старецът беше готов да си плюе на петите.
Хок Сенг се взираше в нгото, дъхът му бе накъсан. Накрая измърмори:
— Нямаше такива в Малая. Само тайландците ги бива с тия неща. — А после отново се върна към работата си, вперил поглед в малкия компютърен екран, заключил спомените надълбоко.
Андерсън зачака с надеждата Хок Сенг да добави още нещо, но старецът повече не вдигна очи към него. Загадката на нгото очевидно щеше да почака още.
Андерсън се върна на бюрото си и се зае с пощата. Хок Сенг му беше подготвил фактури и данъчни декларации, които стояха на спретната купчинка в единия ъгъл на плота и настояваха да им обърне внимание. Андерсън подхвана купчинката: разписваше чекове, платими на Мегодонтския синдикат, и подпечатваше с печата на „Жива вода“ разрешителни за извозване на отпадъци. Подръпна ризата си, която беше залепнала за потната му кожа. Горещината и влажността бяха убийствени.
Накрая Хок Сенг все пак вдигна очи.
— Банят ви търсеше.
Андерсън кимна, вперил поглед във формулярите.
— Открили са ръжда по режещата преса. Подмяната е подобрила надеждността с пет процента.
— Значи е станала двайсет и пет?
Андерсън сви рамене, разрови купчината документи пред себе си и подпечата един формуляр за въглеродна оценка от министерството на околната среда.
— Така каза. — Сгъна документа и го прибра в плика му.
— И така да е, пак сме далеч от реализирането на печалба. Тези ваши пружинници са много шум за нищо. Съхраняват джаулите така, както Сомдет Чаопрая охранява Невръстната кралица.
Андерсън се намръщи раздразнено, но не си направи труда да защити лошото качество на продукцията.
— А за хранителните резервоари каза ли ви? — попита Хок Сенг. — За водораслите?
— Не, Само за ръждата. Защо?
— Заразени са с нещо. Част от водораслите не произвеждат онова… — Хок Сенг се поколеба, после продължи: — Каймака де. Не са продуктивни.
— Нищо не ми е казал.
Още едно кратко колебание, после:
— Сигурно се е опитал.
— На теб каза ли ти дали проблемът е сериозен?
Хок Сенг вдигна рамене.
— Каза само, че каймакът не отговарял на спецификациите.
Андерсън се намръщи.
— Ще го уволня. Не ми трябва началник на качествен контрол, който няма кураж да ми съобщи лошата новина.
— Може би вие не сте го слушали внимателно.
Андерсън имаше какво да каже за хора, които се опитват да повдигнат някакъв въпрос, а после незнайно защо се отказват, но тъкмо бе отворил уста, когато го прекъсна писък на мегодонт откъм цеха долу. Звукът беше толкова силен, че стъклото на вътрешния прозорец издрънча. Андерсън се заслуша.
— Това е четвърто захранващо вретено. Мегодонтският водач там е некомпетентен.
Хок Сенг не вдигна очи от клавиатурата.
— Водачите са тайландци. Всичките са некомпетентни.
При тази оценка, изречена от бежанец с жълта карта, Андерсън се подсмихна.
— Е, този е по-некомпетентен от обичайното — каза той и се върна към пощата. — Искам да го смениш. Четвърто вретено. Запомни.
Педалът на Хок Сенг излезе от ритъм.
— Трудна работа. Дори Торният лорд се кланя на Мегодонтския синдикат. Кой ще задвижва енергийните механизми, ако от синдиката си приберат мегодонтите? Хора ли ще впрегнете на тяхно място? Не сте в силна позиция да се пазарите.
— Не ми пука. Искам да разкараш онзи на четвърто вретено. Ще подлуди животното си, другите мегодонти също ще пощуреят и ще изпотрошат всичко. Не можем да си позволим хаос в цеха. Измисли някакъв любезен начин да го разкараш. — Андерсън извади още няколко чека, които чакаха подписа му.
Хок Сенг не се отказа:
— Кун, преговорите със синдиката са сложно нещо.
— Ти нали затова си тук. Нарича се делегиране на отговорности — каза Андерсън, без да вдига поглед от документите пред себе си.