— Права е. — Поех чашата и отпих. — Благодаря.
Разказахме си последните новини от месеца и тогава започнах да се чудя къде ли са Уорън и Катлийн. Предполагах, че сега Шипли представя истинската си приятелка на всички. Аз ли? Аз бях тук за всеки случай, ако някой започнеше да го критикува за избора му. Ако и аз присъствах на събитието, нямаше да изглежда, че съм му ядосана или че поддържа връзка с няколко жени едновременно. Така нямаше опасност да развали работата с Беноа.
Предполагам, че в очите на хората изглеждах евтина и заменима, но пък в крайна сметка всички златотърсачки, които бях виждала, бяха точно такива и това не беше новост за мъжете, с които вече се бях запознала. С изключение на шестдесет и шест годишния Беноа и двадесет и пет годишната му бременна съпруга. Мисля, че с мисълта си за нея някак бях успяла да я материализирам пред себе си, защото забелязах как ми помахва.
— Хей, искате ли да се видим след час и да си поприказваме спокойно? Трябва да опресня някои от контактите си с бизнес партньорите на клиента ми.
Рейчъл пак ме прегърна.
— Миа, така и нямах възможност да ти се отблагодаря. Да ти кажа колко много означава за мен това, което направи. И за Мейс също. Ние… ние те обичаме като член на нашето семейство, разбра ли?
Обичаме те като член на нашето семейство. Мейсън също ме прегърна, а Рейчъл попи с пръст крайчето на окото си.
— Права е — каза той. — Ти си от нашето семейство. Винаги когато искаш да дойдеш да ни видиш, има резервиран билет с твоето име. Разбра ли ме?
Той се отдръпна и се наведе на нивото на лицето ми. Зелените му очи в зеленото на моите. Кимнах, задавена от сълзи.
— Не се шегувам. Пишеш ми кога искаш да дойдеш и веднага имаш билет. Ясно ли е?
Усмихнах се широко и го целунах по бузата.
— Ясно, брат ми — смигнах и направих крачка назад. Той уви ръка около кръста на Рейчъл. Беше красиво. Толкова красиво, че извадих телефона си и направих снимка, за да ги имам винаги и завинаги. Един ден, когато имах собствен дом, щях да я сложа в рамка и да я закача на стената. Спомен от мига, в който тези хора ми казаха, че съм тяхното семейство. Или пък можех да я сложа над камината.
Обърнах се и помахах.
— Ще се видим след малко, нали?
Двамата помахаха, аз се обърнах и тръгнах към Кристин през огромната морава. Докато вървях покрай мъже в луксозни костюми и жени, облечени по последен писък на модата, мислех за това, което ми бяха казали Мейс и Рейчъл. Те ме обичаха и аз бях тяхното семейство. Двама души, с които бях прекарала месец, твърдяха, че съм тяхна. Тяхно семейство. Е, това не беше семейството, в което се бях родила, това би било невъзможно. Но те бяха моят избор.
Приятелите са семейството, което избираш.
Като Тай, Тони, Хектор — всички те ме считаха за част от семейството си, като тяхна. Уес и Алек бяха нещо съвсем различно, поради естеството на връзката ми с тях. Другите ми помогнаха да преодолея страховете си относно това едногодишно пътуване. Това, което трябваше да остане, бе това, което вземах със себе си, в душата, в сърцето си. Мъжете и жените, които щяха да останат с мен… които щяха да увеличат това, което вече имах като семейство. Те бяха причината да продължа това пътуване. Дори бяха по-важната причина, а не толкова поводът, по който го започнах: дългът на баща ми. Преди бяхме аз, Мади, баща ми, Жин. Леля Мили беше някъде там, наблизо. Но тези хора, това бяха хората, на които се обаждах да видя как са. На тях разказвах весели случки по телефона. Пишех дълги имейли. Мислех за тях, когато някое местенце ми напомнеше времето с тях. По същия начин, както мислиш за собствената си кръв и плът, но сега беше по-добре, защото те бяха избрали мен.
С едно ново чувство на увереност, влязох в разтворените обятия на Кристин. Дребната бременна и луда по секса блондинка грееше усмихната и щастлива да ме види. Косата й се вееше разрошена, разкошна. Тясната рокля подчертаваше малкото коремче. Обърнах я настрани и ахнах.
— Боже, виждам малката издутинка!
Тя закима като обезумяла.
— Знам! Не е ли изумително — говореше бързо и развълнувано. — Показа се преди няколко дни ей така, съвсем неочаквано и ето го доказателството за любовта между мен и Франи. След седмица ще разберем дали е момче, или момиче!
И точно споменахме името му, когато Франсис се появи зад гърба й и сложи длани върху коремчето й.
— Как е зайчето ми и малкото вътре?
Очите й грейнаха като свещички върху торта за рожден ден. Езикът на тялото й, жестовете й, всичко показваше колко го обича. Истински и отдадено. Притискаше го до себе си, галеше ръката му върху коремчето си. Беше странно, нетрадиционно, ако искаш, да видиш мъж четиридесет и една година по-възрастен от жена си да целува страстно шията й, но хей, коя съм аз да ги съдя? Е, добре, може би ги съдех… малко. И в моя защита — всеки на мое място би намерил такава връзка за ненормална.