— Точно разказвах на Миа, че скоро ще знаем пола на бебето. — Той кимна и я целуна по слепоочието. — Миа, също така трябва да знаеш, че проектът ни е към края си.
Очите ми щяха да изскочат.
— Толкова бързо?
— Да. С Франи знаем колко е важна тази кауза. Тази седмица поработихме малко повечко, жертвахме няколко нощи, малко допълнителна работна ръка, но всичко от наша страна е готово. Когато стоките и хората пристигнат, ще направим графика за транспортирането им до Англия.
Прокарах ръка по косата си и я оставих на тила.
— Не мога да повярвам, че всичко това вече е направено! Уорън знае ли?
— Точно му казах. Той те търси, между другото. Всичко наред ли е при вас? — попита Франсис. Необичайна проява на любопитство за човек като него.
— Напълно наред. Благодаря, че попита.
Поздравих ги пак за бебето и за сделката и започнах да се оглеждам за Уорън. Вместо на него, попаднах на едно мъжко съвършенство, облечено в костюм. Сенатор Арън Шипли гледаше право в мен. За секунда дори ми стана приятно от одобрителния му поглед, докато разбутваше хората и вървеше право към мен. Носеше пълна чаша с кехлибарена течност. Беше на около пет метра от мен, когато спря и изсипа цялото й съдържание в гърлото си. Очите му бяха блеснали, погледът суров. Всички следи от онзи сексапилен мъж, когото видях преди месец, бяха изчезнали. Сега пред мен стоеше хищникът, който си бе позволил да ме докосва, докато спях. Мамка му!
— Красивата Миа. Изглежда партньорът ти за тази вечер е избрал друга, с която да запълни всеки един танц. — Устните му се свиха в черта, приближи съвсем близо и постави ръка върху хълбока ми. Пръстите му се забиха в кожата ми. Опитах се да направя крачка назад и да се отскубна, но той ме стисна през кръста. Нямаше вариант да разигравам сега сцена и да привличам вниманието на всички, като се боря да се изтръгна от него. Та той беше сенатор на Калифорния, а аз бях никоя. Аз бях едно безименно лице, придатък към баща му през последните три седмици.
— Може ли да ме пуснеш? — Притиснах ръце към гърдите му и се опитах да се освободя от хватката му. Никакъв шанс.
— Хайде. Току-що узнах новината, че баща ми е чукал детегледачката ми, откакто майка ми почина. По дяволите, може би я е чукал и преди това. Не съм в настроение за извехтели номера.
— Това не е вярно — поклатих глава. — Тази връзка се е създала с течение на годините. Говорих с него, Арън. Нека ти обясни как е станало всичко.
Устните му се свиха още повече. Устата му бе бяла цепка. Водеше ме през тълпата, буташе ме напред, ръцете му ме стискаха толкова силно, че раздираше кожата ми през роклята. Погледнах през рамо и улових погледа на Рейчъл някъде в далечината. Изглеждаше разтревожена и побутна с ръка рамото на Мейсън, без да откъсва очи от нас. За беда, той говореше с група хора, вероятно негови фенове. Да говориш с най-великия питчър на „Ред Сокс“ беше голяма работа, дори когато си нелепо богат. А и да не забравяме, че това можеше да отвори нови врати към спонсори и сделки.
Преди да се усетя какво става, бях избутана през цялата морава, покрай щандовете на благотворителните организации и вече ме блъскаше нагоре по стълбите. Не знам как успя да го направи, но ме набута покрай колоните на Нюйоркската библиотека. Беше затворена и тъмна. Някои от ъглите бяха потънали в пълен мрак и той ме водеше точно натам. Най-сетне замъгленият ми от шампанското мозък осъзна, че не отиваме на разходка. Той ме водеше към някакво определено място с предварително начертан план за действие.
Извъртях се на токовете си и се отскубнах.
— Какво, по дяволите, Арън? — разперих ръце и се огледах наоколо. Край нас нямаше жива душа. Бяхме поне на стотина метра, може би и доста повече от събитието. Проклинах се, че му позволих да ме отведе толкова далеч от партито и от свидетели.
— Мислиш се за много специална, а? — думите излязоха от устата му с едва сдържана омраза.
Поклатих глава и се опитах да остана спокойна.
— Никак дори. Мисля, че обратното е по-вярно — признах.
Той се намръщи и се приближи като хищник, а аз вдигнах ръце пред гърдите си да се предпазя да не ме доближава. Отстъпвах назад, но след секунда гърбът ми опря в бетонната стена. Мястото беше ужасно тъмно. Още една крачка и гърдите му бяха опрени в моите. Търсех най-добрия начин да се измъкна от ситуацията, но шампанското забавяше рефлексите ми.