— Арън, не искаш да го направиш наистина, нали?
Носът му се плъзна по слепоочието ми и цялата затреперих от отвращение. Косата ми настръхна, тръпки минаха по гръбнака ми.
— Разбира се, че искам. — Блъсках гърдите му, но напразно. Арън не беше дребен мъж, а и беше силен и мускулест. Разсмя се злокобно. — Опитваше се да избягаш ли, малка курво! — изфъфли думите.
— Не съм курва, Арън, и ти го знаеш много добре.
Той захапа плътта между шията и рамото ми.
— Знам, че баща ми те нае да бъдеш неговата курва пред сбърканите му богати приятели. Знам, че работиш за агенция за ескорти и ти плащат месечно. Време е да си изработиш парите на баща ми — каза заповеднически.
И сега вече започнах да се боря, но нямаше как да балансирам тялото си. Успях да забия един юмрук в лицето му и му разбих устата, но той хвана китките ми в едната си ръка, а с другата вече опипваше тялото ми. И след това удари тялото ми в стената. Кожата на гърба ми бе раздрана. Стената допълнително ме жулеше от натиска на тялото му. Притискаше се в мен и ме чукаше на сухо, през дрехите. Започнах да пищя, но той сложи устата си върху моята и викът ми излизаше като изпод вода. И тогава звукът от разкопчаване на колан и сваляне на цип. Прилоша ми. Сякаш някой биеше камбаната на собственото ми погребение. Изпищях по-силно, но той заби зъби в устната ми и блъсна главата ми в стената. Всичко потъна в мъгла. Усещах как ципът на роклята ми пада, как я повдига до кръста. Хладният въздух хапеше като змия ожулената ми кожа. От кошмарния удар не виждах добре. Когато някой изблъска главата ти в твърда като камък стена, това със сигурност означава психическа и умствена нестабилност. Усещах плъзгащи се пръсти по корема си, после тези пръсти грубо се забиха между краката ми. Стомахът ми се надигна и започнах да се давя в стомашния сок и всичко което искаше да се излезе нагоре.
— Ще те чукам толкова силно както се чука курва. Понеже не си, нищо друго освен една курва. Шибан бял боклук — изрева и слюнката му опръска лицето ми.
Това не беше мъжът, когото видях на стълбите на онова имение, когато пристигнах. Не беше мъжът, с когото бях провела няколко приятни разговора, дори бях флиртувала. Това беше мъжът, който ме докосваше, докато спях, и в него нямаше грам съчувствие и милост. Тогава разбрах, че този човек, сенатор Шипли, е напълно сбъркан. Усещах главата на пениса му до крака си, как я потърква в бедрото ми.
— Не — прошепнах и поклатих глава, но в замяна получих само една крива злобна усмивка, от която силно ме присви стомахът. От ужас.
Той сложи ръка върху устата ми и заглуши писъка ми. Захапах го с все сила и той изблъска главата ми в стената. Този път тялото ми се свлече. Не усещах теглото си. Щях да изгубя съзнание и тогава щеше да ме изнасили.
И може би така беше по-добре. Да не знам какво е направил с мен, беше по-добре, отколкото да съм в съзнание и да изживея всяка гнусотия, която щеше да ми причини. В този миг започнах да се моля мракът да ме погълне.
Глава десет
— Готова ли си да те поклатя? — това беше последното нещо, което чух, казано с тотално презрение. Не мислех, че такива думи някога биха излезли от устата на младия сенатор, когото всички обожаваха и който беше на пистата за президент на Америка.
Чаках да нападне, но изведнъж усетих полъх студен въздух. Тялото ми бе освободено от тежестта, която ме притискаше към стената. Топуркане, тежко дишане, забързани стъпки по твърдата земя се чуваха неясно през оглушителния шум на препускащото ми сърце. Коленете ми се забиха в цимента под мен, понеже не можех да държа тялото си изправено.
— Сега ще ти покажа какво значи да те поклатят, мазно лайно смотано! — изрева Мейсън.
Погледнах нагоре. Объркването се завъртя в съзнанието ми като рояк пчели, когато видях Мейсън в ожесточена свирепа битка с Арън. Явно по някое време Арън бе успял да си вдигне панталоните, защото не се виждаше гола кожа. Двама красиви мъже се биеха на живот и смърт, само че облечени в официални костюми.
Видях Рейчъл да бяга през тълпата далеч от нас и примижах. Токовете й разпръскваха чакъла под краката й и после закънтяха по стълбите.
— О, Господи! Мейсън! Къде е Миа? — изпищя тя.
Опитах се да отговоря, но гласът ми не излизаше. Няколкото удара на главата ми в стената ме бяха лишили от говор. Мейсън изфраска Арън право в лицето. Кръвта се разлетя по цимента и го обагри в червено. Очите ми се завъртяха и знаех, че всеки миг ще повърна. Започнах да се давя. Чух, че Мейсън казва нещо, но не разбирах какво. Лежах върху влажната студена корава земя и притисках лицето и слепоочието си към нея, търсейки облекчение от зверската болка, която бързо превземаше всяка клетка от тялото ми. Въртяща се като торнадо вулканична киселина се надигна от стомаха ми с нечувана жестокост и започнах да повръщам, да се гърча, без да мога да се помръдна или да вдигна глава.