— Миа! Исусе! Слънце! Господи! — Гласът на Рейчъл проби замъгленото ми съзнание и усетих как вдига горната част на тялото ми и ме полага в скута си, седнала на земята до мен.
— Бебо, гола е от кръста надолу и е много наранена. — Тя придърпа роклята ми надолу да покрие голото ми тяло. Ръцете й много нежно докоснаха раните на гърба ми и лепкавата течност по главата ми. Явно по тази стена беше останала не само кожа, а и доста плът и цели парчета от гърба ми, и вероятно от главата ми. — Трябва веднага да я закараме в болница — извика тя. Гласът й трепереше.
Силен удар на плът, врязваща се в кост — това се чу някъде в далечината. Едри тежки капки падаха по лицето ми, стичаха се до устата ми. Облизах устната си и усетих вкус на сол. Това бяха сълзите на Рейчъл. Тя се наведе и ме целуна по челото.
— Всичко ще бъде наред. Ние ще се погрижим за теб.
И тогава мракът ме погълна.
* * * *
Противният аромат на болница и на медикаменти бавно си проправяше път към ноздрите ми. Облизах устни, но почувствах само грубо усещане за нещо памучно. Преди да отворя очи, една сламка се доближи до устата ми и аз алчно изпих водата. Раздраната ми устна, там където Арън бе забил зъбите си, силно смъдеше. Отворих очи и видях надвесената над мен Рейчъл. Усетих топлина върху ръката си и някаква притискаща се до тялото ми тежест. Погледнах надолу към завивките и видях медно руса коса и една огромна длан обгърнала моята. Кокалчетата му бяха раздрани, разкървавени. Вдигнах ръка и я прокарах през копринената коса на Мейсън. Той бавно вдигна глава. Очите му бяха тъмни, тъжни. Успях да се усмихна дотолкова, доколкото ми позволяваше разцепената устна. Той вдигна ръката ми и ме целуна по дланта.
— Как се чувстваш, сладурчето ми?
Примигнах няколко път и мислено обходих тялото си, за да разбера кое не е наред. Коленете ми бяха ожулени, гърбът ме болеше, сякаш по него бяха издълбани кратери с бушуващ адски огън, но най-лош беше оглушителният барабан в главата ми.
— Той успя ли да… — не довърших. Не можех да кажа думите.
Рейчъл ме погали нежно по главата и внимателно събра падналите върху лицето ми кичури. От очите й се станаха сълзи. Мейсън стисна челюст и поклати глава.
— Не, не успя. Слава богу! Ако беше… — Лицето му загрубя, озлобя. Никога не го бях виждала такъв. — Щях да го убия с голи ръце. Но и сега е в доста тежко състояние. Ченгетата го арестуваха за насилие. Може завинаги да се сбогува с кариерата си.
Затворих очи и позволих на сълзите да потекат.
— Как съжалявам, че не направих нищо, когато се осмели да ме пипа, докато спя.
— КАКВО! — изрева Мейсън толкова високо, че барабанът в съзнанието ми отчете факта, че е време за кресчендо и задумка още по-свирепо. Наложи се да притисна слепоочията си с длани.
— Бебо, главата й — каза Рейчъл и го стисна за ръката. — Сътресението на мозъка е неприятно нещо и я боли. Виждам болката, изписана на лицето й.
Мейс се наведе и ме целуна по челото. Беше толкова приятно след кошмарната нощ, която преживях. Но сълзите не искаха да спрат. Бягаха като потоци по лицето ми. Кожата ме сърбеше от солта. Той говореше успокоителни думи, обещаваше ми, че ще се погрижи за всичко, че ще се грижи за мен. Че хората в едно семейство се грижат един за друг.
Докато Мейсън ме успокояваше, чух Рейчъл да говори:
— Да, добре е. Имаше малко неприятна нощ. Кой е на телефона? О, да, тя беше с вас в Хавай. Да, някакъв сенатор се опита да я… насили, но сега е добре. Какво ще направите? Моля? Ало?
— Кой беше на телефона? — попитах Рейч.
Тя погледна екрана
— Тук пише Секси Самоанец.
Стиснах очи и изпъшках.
— И ти каза на Тай, че съм в болница, понеже някакъв сенатор се е опитал да ме насили? — гласът ми бе обтегнат като чифт джинси номер шест на задник с размер минимум номер десет.
— Не биваше ли? — усмихна се по онзи начин, по който само Рейч можеше да се усмихва.
Горката нямаше и най-малка представа какъв вулкан от лайна бе отприщила в посока Ню Йорк. Протегнах отворена длан да си получа телефона и се опитах да измисля какво да кажа на грамадния самоанец, за да го успокоя, но жуженето и блъскането в главата ми се засилиха и ми се зави свят. Бях на ръба на поредно повръщане. Реших, че мога да се обадя на Тай и по-късно и изключих телефона.
— Никой няма да вдига телефона ми. Нищо добро няма да последва.