— Защо? — попита тя със събрани от учудване вежди.
— Няма значение. Ще се погрижа за това.
Затворих очи. Не можех повече да ги държа отворени.
През нощта ме събудиха още няколко пъти, за да преглеждат главата ми и да проверяват състоянието ми. Когато се събудих вече по собствена воля, една грамадна ръка стискаше моята. Другата грамадна длан бе увита около шията ми и ми мереше пулса. Първо усетих аромата му и чак след това го видях. Мирисът на океан и на горяща факла веднага ме успокои. Не се налагаше дори да отварям очи — вече знаех кого ще видя.
— Усещам те, гърли — палецът му погали пулсиращата вена на шията ми. — Отвори тези красиви очи за мен. — Успокояващият му боботещ глас беше като балсам за всяко едно нервно окончание в тялото ми. Сълзете потекоха сами, когато видях моя секси самоанец. Бяха минали цели три седмици. Чернете му очи бяха безпощадни, горяха от едва контролирана ярост.
— Никой не иска да ми каже името му. Кой те докосна, без да е получил разрешение от теб? — гласът му беше садистично тих. Не беше нещо, което бях виждала в моя Тай Нико. Когато говореше, всички го чуваха. Беше голям мъж и този тембър се носеше на десетки метри.
Въздъхнах тежко и сгърчих лице от болката в тила ми. Очите му почерняха още повече, ако това изобщо бе възможно. Стиснах ръката му. Така исках да му кажа всичко, което не можех да изрека с думи. Той затвори очи, наведе се и нежно ме целуна.
— Никой няма право да наранява моето айга. Моето семейство. — Потупа гърдите си като горила.
И ето я пак тази дума. Семейство.
— Тай, колко е часът? Да не би да си се качил на самолета веднага след телефонния разговор?
Той кимна кратко, а аз наклоних засрамено глава. Всички тези прелестни мъже се грижеха за мен, правеха невъзможното. За мен. Беше прекалено много да го приема и осмисля сега след всичко, което се случи предишната нощ.
— Искам да дойдеш с мен в Хавай. С Ейми ще се грижим за теб. Тина ще ти е майка.
— Знаеш, че не мога да го направя, Тай. Трябва да работя. — Притиснах слепоочията си. — Това ще е истински лайнян ад в пресата. Мамка му! Какво ще правя? Шипли са много влиятелно семейство, а Уорън… о господи! Синът му! — Сълзите пак закапаха по лицето ми и покрих очи с длани.
— Уорън ще направи всичко по силите си, за да бъде наказан синът му за тези безобразия! — чух гневния глас на самия Шипли. — Сладко мое момиче… — гласът му бе страшно емоционален, когато дойде от другата страна на леглото ми. Катлийн вървеше по петите му, но ръката й покриваше устата, докато плачеше безмълвно. — Съжалявам за това, което Арън направи. Щяхме да дойдем по-рано, но бяхме задържани от полицията и медиите са полудели. За всичко съм виновен аз.
Опитах се да прочистя гърло, но там бе заседнала буца от емоции и не успях.
— Не, Уорън, не си виновен ти. Само той си е виновен.
— Знаех, че става нестабилен, когато пие. Затова пие рядко. В миналото имаше проблем с алкохола и ставаше много агресивен, но си мислех, че го е преодолял. Докато… разбира се, докато не му казах, че с Катлийн сме двойка. Тогава нещо в него трябва да се е прекършило.
— Със сигурност нещо ще се прекърши в сина ти — избуча гласът на Тай от другата ми страна. Уорън се обърна към Тай, който се изправи, за да видят огромното му силно тяло. Лицето на Уорън бе меко казано изумено. Да, всички хора реагираха така при вида на моя самоанец. Беше необичайно висок, широк и дяволски красив.
— Предполагам е твой приятел?
Тай се потупа по гърдите като истински алфа-мъж.
— Семейство.
Усмихнах се, потупах ръката му и го придърпах да седне. Той се настани тихичко до мен, гледаше ме така, сякаш останалите хора в стаята бяха нищожни червеи, които дразнеха само с дишането си.
Господи, колко го обичах!
— Като нищожен израз на дълбокото ми разкаяние ние ще платим всички медицински такси, ще ти осигурим най-добрата грижа за възстановяване и всеки един цент, който заслужаваш заради страданието и изгубеното време. Колкото и да не мога да се побера в кожата си за това, което се случи, Миа, а самата ти не можеш да си представиш колко много съжалявам — гласът му се скърши, лицето му съвсем помръкна, а бръчките му никога досега не бяха изглеждали така дълбоки, — … трябва да помисля и за живота на всички хора по света, които искам да спася. Ако се разчуе какво се е случило, това ще е не само политическо самоубийство за сина ми, провал за проекта ми, но и кошмар за хилядите хора, които трябва да бъдат спасени.. — Той поклати глава и я наведе засрамен от думите си. Не успя да продължи.
— Исусе! Тези искат да потулиш историята заради някакъв си политик! — гласът на Тай трепереше. — Гърли, това не е хубаво. Несправедливостта трябва да бъде наказана — започна той, но аз го прекъснах.