— Тай, има заложени на карта неща, за които не знаеш. Ще ти обясня всичко. После. Когато останем сами. Обещавам.
Погледнах го настойчиво в очите и безмълвно го молех да се успокои и да изслуша какво имам да казвам. Устните му се свиха, веждите му се повдигнаха изумено, но запази мълчание. Все пак продължи да стиска ръката ми, този път по-силно. Тогава с едно дълбоко вдишване и едно много бавно издишване казах думите, които никога не си бях представяла, че мога да изрека. Та аз давах на един изнасилвач картбланш и го освобождавах от затвора. Бяха ми нужни огромни усиля да се замисля за хората, които се нуждаеха от всички тези лекарства и грижи, за гладуващи и загиващи деца в страните от третия свят, които никога нямаше да имат съвременната медицина, която имахме ние. Без помощта на проекта на Уорън, никога нямаше да получат тази помощ. Ако истината се разчуеше, щеше да загуби всеки един инвеститор, начело с Беноа. От друга страна, пресата нямаше да се мотае дълго, преди да изкопае истината кой ме е наел и защо. Това щеше да се отрази лошо не само върху живота на семейство Шипли и върху моя живот, но и върху леля Мили, Уес, Алек, Тони, Хектор, Мейсън, Д’Амико, който ме нае за рекламата на банските си, Тай и всички, свързани по някакъв начин с тях. Взех решението си и го изложих пред Уорън по начин, който в бъдеще да не ме кара да се срамувам от себе си.
— Уорън, няма да кажа нищо и няма да повдигна обвинения, но имам искания.
Уорън стисна другата ми ръка и кимна. Катлийн не спираше да плаче. Бавно изложих нещата, които считах за справедливи:
— Ще влезе в клиника за лечение на проблемите си с алкохола. Не ме интересува дали е частна, каква е, къде е, как ще си вземе отпуск и защо. Измисли нещо. Каквото и да става, той има нужда от лечение. Има нужда и от квалифицирана помощ за овладяване на гнева си.
— Считай го за направено — отговори Уорън без колебание.
— Искам също подписан от него документ, с който се съгласява с тези условия, и искам оригиналът да е в мен. В документа искам да пише, че ще изпълни тези условия и че ако не ги изпълни, имам правото да изнеса информацията пред пресата, независимо дали случката има давност пред съда, или не. Ще разпратя писмото до пресата и ще им кажа всяка една подробност, и ще обясня съгласието му да изпълни условията да се лекува. Разбираш ли ме?
Уорън целуна ръката ми.
— Миа… ужасно съжалявам. Благодаря ти. Благодаря ти за доброто сърце.
— Едно последно нещо. Парите.
— Всичко, което пожелаеш. Твое е. Милиони, каквото искаш.
Едва не се задавих, повдигна ми се. Беше готов да ми даде милиони, за да отърве сина си от затвора и да спаси проекта си! Но пък когато имаш парите на Шипли или на хората като него, това вероятно беше само капка в морето. Наистина ми се гадеше при мисълта, че се опитва да ме купи, но познавах сърцето му. Единствената му цел бе да ми помогне, да облекчи болката ми по всевъзможни начини. И парите бяха един от традиционните начини за човек, роден със сребърна лъжица в устата.
— Не искам и цент. Няма да има никаква спогодба за подкупи. Не съм курва. Аз съм жена, която синът ти предизвика. Трябва да е в затвора за това, което ми причини, Уорън. Но заради теб, за това, което се опитваш да направиш за света, за хората, родени бедни и гладни, ще отстъпя. Тръгвам срещу всяко едно свое убеждение, за да не спра този проект. Той трябва да продължи. Не ме карай да съжалявам за решението си.
Две сълзи се търкулнаха по лицето му и той бързо ги избърса. Потупах го по бузата и в очите му видях, че разбира всяка моя дума, че разбира всичко, което му обяснявам, че жертвам себе си и че дълбоко цени и уважава огромния ми жест. Той стана и се приготви да излиза.
Катлийн ме стисна в ръцете си и плака върху тениската ми, неспирно, горчиво, притискаше ме и гърбът ми пламтеше от суровата болка. Като войник, който се връща от смъртоносна битка, стоически издържах прегръдката и я прегърнах въпреки разкъсващата болка. Тя имаше нужда от нея, точно толкова, колкото и аз.
* * * *
Няколко дни след изписването ми от болницата останах в Ню Йорк, постоянно обгрижвана от Мейсън, Тай, Рейчъл и Катлийн. Уорън стоеше настрана, но ми пращаше цветя по два пъти на ден. Тези дни не бяха съвсем достатъчни за Мейсън и Тай да преодолеят гнева си. Но странното беше, че двамата страхотно се разбираха, шегуваха се, сякаш се познаваха от години, караха се за отбори и спорт и за разликите между спортовете на континента и в Хавай. Накрая успях да убедя Тай да се прибере у дома при приятелката си. Ейми ме подкрепяше и разбираше, пращаше ми весели съобщения, за да повдигне духа ми. Беше нежна и добра душа и бях щастлива, че именно тя чака Тай у дома.