През последния ден с Тай седяхме на балкона на „Четири сезона“ и се наслаждавахме на гледката.
— Доста впечатляващо, а? — посочих с крак към проснатия пред нас град. Тай сви рамене.
— Предпочитам огромния океан и палмовите дървета пред масивни сгради и светлини, но мога да разбера защо на много хора им харесва.
Замислих се над думите му. Прекалено много от всичко. Господи, колко беше прав. Нагласих крака си, кръстосвайки единия глезен над другия. Очите му веднага се заковаха върху напълно заздравялата татуировка. Той се усмихна широко, но не беше една от неговите секси усмивки. Това беше експлозия от радост и бели зъби. Гигантската му ръка се уви около глезена ми и придърпа крака ми в скута си, за да я разгледа.
— Довери се на пътешествието, а? — Премести поглед от думите, изписани на глезена ми, към очите ми.
— Да.
Пръстите му бавно минаха по буквите и после по глухарчето, и после по всяко листенце с буква в него. Палецът му спря върху онова с буквата Т. Топлината от това единствено докосване прогори кожата ми и се събра на онова местенце, което така добре познаваше моя Тай. Всъщност съм напълно сигурна, че влагалището ми отдавна бе написало „Ода за Тай“ и хиляди сонети и всеки ден си мечтаеше той да се завърне. Но в очите на Тай не виждах същата страст като преди. Сега всичко това принадлежеше на нежната руса фея, която го чакаше в Хавай.
— Какво означават тези букви? — попита. Мислех си да се направя на ударена и да попитам „Какви букви?“, но Тай никога не ми бе казвал нещо по-малко от голата истина и исках да се отнеса с него по същия начин, със същото уважение. Вдигнах крака си нагоре и посочих всяка една буква.
— Те отговарят на името на всеки един мъж, който е повлиял върху живота ми по начин, който искам винаги да помня. Това ще ми припомня, че всяко изживяване е било писано да бъде и че за времето, когато съм била с тези хора, съм се чувствала истински обичана. — Очите ми се пълнеха със сълзи, но поех дъх, успях да ги задържа и преглътнах шумно. Тай задържа пръста си върху буквата Т.
— За мен?
Не можех да му отговоря — този миг беше прекалено емоционален за думи. Затова само кимнах. Тай се наведе и целуна буквата.
— Харесва ми, гърли. Една частичка от мен ще е винаги с теб.
Наклоних се към него и целунах единствената татуировка на рамото му, върху тази част от тялото, която пазеше чиста. Символът на самоанците за приятелство, татуировката, която си направи за мен и която щеше да му напомня за нашето време заедно.
Той ме погали по главата, а аз се облегнах на него.
— Трябва да се прибираш у дома — напомних му.
— Там ме очакват толкова много неща — каза уверено.
— Знам. Обичам те, Тай. Благодаря ти, че дойде.
— Винаги помни, че си обичана. Семейството е хората, които избереш, то е това, което сама създадеш. А аз ще бъда винаги до теб.
Тай си тръгна същата вечер. С първия полет за Оаху. И със себе си отнесе още едно парченце от сърцето ми, но и ми даде твърдото убеждение, че когато имам нужда от него, той щеше да е там, за мен, до мен.
* * * *
Следващите няколко дни прекарах в Бостън с Мейсън и Рейчъл. Мейсън се държеше така, сякаш бях оцеляла след холера, и считаше, че трябва постоянно някой да се върти и да се грижи за мен, като че ли бях напълно потрошена.
Не бях. Но това не ми попречи да се възползвам от услугите му. Беше страхотно да съм с Мейсън, да се видя със семейството му и с приятелите му. И това още веднъж доказваше колко дълбоко тези мъже бяха повлияли на живота ми. Имах хора, много хора, на които можех да разчитам, ако съм в беда. Хора, които щяха да ми помогнат да се изправя, щяха да ме бранят, да се бият за мен и най-вече да ме обичат.
Докато си опаковах багажа, намерих листовете и химикала си. Не бях при Уорън и Катлийн, но реших, че все пак заслужават нещо, с което да запомнят времето си с мен. Намерих плик в чекмеджето и написах адреса на имението им във Вашингтон. Нямах обратен адрес, защото не си бях в студиото под наем в Калифорния, така че просто написах: От Миа Сондърс.
Уорън и Катлийн,
Съжалявам, че нещата свършиха така. Знам, че никога не бихте пожелали това, което се случи на мен, да се случи на някой друг. И не ви виня. Благодаря, че ми изпратихте детайлите за клиниката за рехабилитация, в която е Арън. Когато знам, че сега получава помощ, мога някак по-лесно да се справя с травмите си. Искреното ми чистосърдечно желание е той да намери онзи мир, от който се нуждае.