— Миа, изглеждаш много красива. Винаги си много красива. Извинявам се, че реагирах така. Всичко е наред. Да не караме бъдещите спонсори да чакат. — Тя отвори вратата и тримата излязохме.
* * * *
Екипът на „Пауър Ъп“ бе изненадващо скучен. Компанията притежаваше напитка, чиито консуматори бяха млади атлети, спортисти, но честно, не бях виждала по-безинтересни хора, събрани на едно място. Офисите бяха изцяло в бяло и черно. По стените имаше снимки на напитката на бял фон. Нямаше забавни снимки на мъже, които практикуват опасен и възбуждащ спорт като например катерене, плуване, мотоциклетизъм. Очаквах да има такива снимки, на които хората да държат напитката в ръцете си. Ако ме питаш, а те не ме питаха и затова си мълчах, тези тука имаха по-голяма нужда от Мейс, отколкото Мейс от тях. Ако изобщо имаха някаква надежда да се изправят срещу голяма компания като „Гаторейд“, трябваше напълно да сменят имиджа си.
Рейчъл обаче каза всичко, което мислеше по въпроса, и с това на всички ни стана ясно защо може да си позволи този перфектен, ушит по поръчка костюм, и защо Мейсън й плаща… каквото там й плащаше. Тя така успя да промени атмосферата в стаята, че след малко всеки един от присъстващите беше готов да яде трохи от ръката й. Тя обеща на изпълнителните директори, че Мейсън ще бъде много по-често в медиите, рекордите и постиженията му в бейзбола бяха желязно доказателство, че не се очертаваше да изпадне от лигата в близко и дори далечно бъдеще, и ги увери, че това, което хората обичат да виждат, е как едно лошо момче се превръща в добър чаровен принц. Тя дори обърна нещата в съвсем друга посока — как екипът им трябвало да работи с Мейсън, за да вдигне собствения си имидж, как двата екипа можели да работят заедно и да помогнат за създаването на огромна маркетингова кампания, която да подпомогне както кариерата на Мейсън, така и техните продажби.
И тогава техният агент започна да говори за пари. Очевидно да си представително лице на компания, която произвежда напитки за спортисти, беше много добре платена работа. Компанията изкарваше милиони, но и той не получаваше малко. Когато започнаха да се цитират цифри в десетки милиони, едва не повърнах. Не можех да си представя, че няколко снимки, една-две реклами и срещи с публиката струваха такива безбожни пари. Но пък и на мен ми плащаха, за да изглеждам красива, да седя и да си трая. Хората бяха напълно полудели, честно. Навсякъде луди. А как живееха останалите? Е, това гледах сега от позицията на захарен памук, залепен за ревера на Мейсън. Гледах на живо. Цветно и в детайли.
Когато приключиха с дискусиите, представителите на „Пауър Ъп“ казаха, че ще обмислят предложенията и ще вземат решение до края на другата седмица. Качихме се в лимузината и тръгнахме към другите — „Куик Рънърс“. Бяха поредната фирма, която се опитваше да достигне „Рийбок“ или „Найк“ и се нуждаеха от малко ентусиазъм, жизненост и стил, за да излетят нагоре. И Мейсън Мърфи, най-добрият питчър в американския бейзбол, беше тяхното асо в ръкава. Рейчъл направи така, че всички да са наясно колко им е необходим.
Офисът беше пълна противоположност на това, което видяхме в „Пауър Ъп“. Ако в онзи видях само досадни мъже в костюми, тези тук пък изглеждаха като току-що излезли от колежа, облечени в джинси и тениски и обути в маратонки. Напуснахме този офис със словесното обещание за още един самосвал с пари и че ако Мейсън поддържа имиджа си изряден, ще продължат да работят с него. Когато се качихме в асансьора, хората от екипа ни махаха, поздравяваха се и се радваха.
Когато вратите пред нас се затвориха, Мейсън се обърна към Рейчъл, обхвана с ръце лицето й и каза:
— Ти. Си. Дяволски. Изумителна. Жена! — И после я придърпа към себе си и я целуна.
Аз стоях в ъгъла, притисках ръце към гърдите си и едва се въздържах да не запищя от радост. Когато той се отдръпна от нея, тя изглеждаше напълно зашеметена. После Мейс ме придърпа за кръста, стисна ме и ме прегърна. И тогава вече запищях от радост и заподскачах в ръцете му.
— Видя ли? Видя ли как ги обработи нашето момиче? Мили боже! Каква скоростна визия им предложи! — Мейсън стисна Рейчъл за раменете и я придърпа към себе си. По една жена във всяка ръка. — Да, днес е ден на огромна победа за екипа Мърфи.
Засмях се.
— Екипа Мърфи?
— Да, за екипа Мърфи — закима той ожесточено с глава. — Ти — разтърси рамото ми — и нашата Кралица Рейчъл! — разтърси и нея. — И разбира се, красивото лице, аз.
С Рейчъл въздъхнахме като по команда.
— Няма ли да се пръснеш от комплекси за пълноценност?