— Такъв съм. А сега е време да празнуваме. И да се пръснем от нещо друго… Пиячка!
Очите на Рейчъл се разшириха:
— Мейсън, не можем да тръгнем да обикаляме по баровете. Всички следят всяка твоя стъпка и утре вечер имаш мач.
— Така е. Именно затова ще поканим малко приятели, ще поръчаме пици и бири. Чака ни една весела нощ. Навита ли си?
Бири, пица… хм… да.
— По дяволите, и още как! — извиках.
— Хайде, Рейч, трябва да отпразнуваме. Отпусни се малко. — Очите му огледаха златистата й коса. — Сега, като се замисля, никога не съм те виждал да се отпуснеш, не си спомням да съм те виждал и с пусната коса. — Повдигна ръцете си към опашката й, уви я около юмрука си и я пусна. — Много ми се иска да видя това злато, падащо свободно на къдрици около лицето ти. Толкова красиво! — Той се наведе съвсем близо до нея, до ухото й, и този път беше мой ред да се изненадам. Гледах с ококорени очи как всеки миг Рейч ще се строполи на пода от изненада или страх. Или по малко от двете.
Мейсън започна да души косата около ухото й.
— Исусе, миришеш хубаво! Това е точно онзи аромат на бадеми, който все не разбирам откъде се е взел. Била си ти. Винаги си била ти. Мирише толкова хубаво, че мога да го изям — изръмжа в ухото й, вдъхна аромата й и се отдалечи.
Гледаше я така, както гладен лъв съзерцава сочна пържола. Точно тогава вратите на асансьора се отвориха и магията изчезна. Рейчъл забърза с максималната допустима от високите токове скорост, почти пробяга фоайето към нощен Ню Йорк.
— Време е да се прибираме и да извикаме тези пици и бирата. Искаш ли да се обадиш на приятелите си, Мейсън? — Тя извади телефона си, без да обръща внимание на изражението на лицето му — изглеждаше като на милион години от реалността, изоставен, сам.
Той затвори очи, въздъхна и се качи в лимузината.
— Да, Рейч, ще се обадя.
Плъзнах се до него и сложих ръка на коляното му, за да го успокоя.
— Видя ли? Нали ти казах? — промърмори и залепи телефона за ухото си.
* * * *
Апартаментът ни бе препълнен с бейзболисти от „Ред Сокс“ и — колкото да е странно — някои от „Ню Йорк Янкийз“. Бяхме поръчали няколко кега бира и поне две дузини пици, които изчезваха със скоростта на светлината. Жените бяха повече от мъжете, което ми се стори малко странно. Някои от спортистите, които нямаха гаджета или не бяха женени, бяха казали на някои от групитата, а те очевидно бяха разтръбили на други, и така вместо сега да се падат по две на един, съотношението беше доста по-голямо. Така че имахме момичета в джинси и сладки момичешки тениски или потници, и после бяха откровените курви, които искаха някой от знаменитите мъже тук да им го начука, за да си маркират с пиронче до леглото още един гол между краката.
В крайна сметка, партито стана малко диво. Толкова непоносимо, че се наложи да прекарам остатъка от вечерта в стаята си с Рейчъл, напивахме се като за световно. Подавахме си една бутилка уиски „Джеймисън“ и пиехме направо от шишето.
— Знаеш, че ако искаш Мейсън, можеш да го имаш, нали? — казах директно. Явно езикът ми се бе развързал от пиенето.
Рейчъл изкриви лице и от носа й излезе шум, наподобяващ свистенето на излизащ от спукана гума въздух. Тя посочи пораздърпаното си облекло.
— Мислиш ли, че иска това?
Все още беше облечена в сивата си права пола, но розовата й блуза бе разкопчана и намачкана, дори половината бе излязла от полата й. Косата й беше разрошена, гримът — размазан. Изобщо не исках да си представям на какво приличам аз. Бях махнала скъпата блуза и сега бях по тениска без ръкави, но оставих кожената пола, защото беше „като втори чифт цици“, както би казала приятелката ми Жинел. Бяхме го измислили преди много време и го използвахме всеки път, когато видехме нещо хубаво. Тогава казвахме „втори чифт цици“, защото всеки знае, че хубавите цици са сред най-желаните обекти на света.
Застанах на колене зад гърба й и издърпах ластика на опашката й. Златната й коса се разпиля около лицето като перфектна рамка, която само подчертаваше красотата й.
— Уау! Мамка му, колко си красива — възкликнах, наведох се напред, отпих от бутилката и й я подадох. После извадих салфетка, наплюнчих я и започнах да чистя размазания грим. — А сега си супер, суперсекси. Но трябва малко да се отпуснеш. Притесняваш се за всичко и от всичко — казах, заваляйки думите, и паднах назад върху възглавницата.
Рейчъл сви устни по онзи неин начин, с който започвах да свиквам. Това означаваше, че наистина се замисля върху това, което й се казва, и обмисля отговора си. Това също ми харесваше у нея.
— Да, права си. Трябва да съм повече като теб. Свободна, млада, готова да превзема света! — каза вдъхновено и борбено размаха юмрук, но в жеста нямаше никакъв финес и приличаше по-скоро на Статуята на свободата с вдигнатия в ръката й факел. Не успях да се спра и се засмях леко, после се закисках и накрая се смеех толкова силно, че смехът излизаше от устата ми като грухтене на прасе. Тя насочи пръст към лицето ми и избухна в смях. След доста време, когато успях да се съвзема, казах: