— Бягай при него. Тази вечер! — Стиснах я за ръката и после сложих ръце върху бузите й. Стисках ги, а тя ме гледаше ококорено.
— Какво? — опита се да каже, но аз стисках лицето й толкова силно, че излезе като квичене, което ме разсмя отново, но този път успях да се овладея по-бързо.
— Сериозно ти казвам! Трябва да отидеш при Мейс и да му кажеш, че го харесваш. В смисъл харесваш. Истински.
Защо всичко това ми се струваше така познато? Съзнанието ми се люлееше като течност, разливаща се по езеро от „Джеймисън“, и не можех да сметна колко е две плюс две, но идеята ми беше супер солидна или поне така ми се струваше.
— Ще ти помогна. — Издърпах я от леглото, изправих я на крака, разкопчах непохватно двете горни копчета на блузата й, за да открия колкото може повече плът над заоблените й гърди. Тя обаче ме плесна по ръцете.
— Какво правиш?
— Как какво правя? — изстенах с досада. — Мъжете обичат четири неща. Първото са циците! Имаш цици, така че трябва да ги покажем.
Тя кимна и изпъчи гърди, сякаш ги предлагаше за доказателство.
— Добре, така е добре. Това ще го направиш, когато видиш Мейс. След това мъжете харесват коса. — Разроших леко косата й, за да изглежда пухкава и секси. — Добре! — Щипнах устните си между два пръста и се олюлях на краката си по време на мисловния процес. — Задникът! — Посочих нейния, бутнах я и го огледах. Цепката на полата й беше съвсем мъничка. Хванах дрехата за краищата и я разцепих така, че да се виждат повече бедра и задник. Плеснах я по дупето и казах: — Идеално!
— Не знам за това… Не съм сигурна — каза тя едва чуто.
— Не, не. Всичко ще бъде перфектно. — После притиснах пръсти към слепоочията си, за да се концентрирам. — Не помня до кой номер изредих, но следващото са устните. — Зарових се в козметичната си чантичка, извадих червилото си и сложих обилни пластове върху сладките й нацупени устни. — Мъжете обичат лъскави, блестящи устни. Представят си тези устни около пениса си. А ти искаш ли да смучеш пениса на Мейсън? — попитах съвсем пияна. Очевидно.
Бузите й пламнаха като череши, но въпреки смущението си отговори с почти бездиханен шепот:
— Да.
— Добре тогава, това ще е фаза номер две. Първата фаза е да го накараме да те забележи. И ти да му кажеш, че го харесваш. — Грабнах бутилката, отпих яка глътка и пак й я подадох. — Твой ред е.
Тя отпи и двете се върнахме на партито.
Имах мисия и колкото и да беше глупава, вярвах, че планът ми ще проработи.
О, колко много грешах.
Глава четири
Знаеш какво казват хората, нали? Как пътят към Ада е осеян с добри намерения? Казвам ти, човече, който го е измислил, не може да е бил по-прав. Заковал го е на място.
Нямах никаква идея какво ще се случи, когато излезем от усамотеното ни женско парти, но атмосферата навън от пица и бири се бе превърнала в нещо съвсем различно. Навсякъде народ! Димът се стелеше из цялото помещение и то не само дим, който излиза от цигарите, които си купуваш в магазина. Не. Това беше дим, който излиза от онова нещо, което си взел от човек с име „нашия човек“, и който ти е обещал една алтернативна реалност само с едно дръпване.
Това не беше добре, не беше никак добре. Навсякъде около нас притиснати тела. Наложи се да впия пръсти в ръката на Рейчъл, за да не я изгубя сред навалицата. Какво, по дяволите, се бе случило и колко време сме били затворени в стаята ми? Съдейки по факта, че не можех да вървя, трябва да е било доста дълго. Не разпознавах нито едно лице край мен. Накрая успях да стигна до стаята на Мейсън. Не бях подготвена за това, което ме очакваше там, но Рейчъл — сладката, мила, невинна Рейчъл, беше тотално шокирана.
Стаята беше тъмна, а музиката блъскаше толкова силно, че не можех да чуя нищо. Помислих си, че най-вероятно си е легнал, хванах ръката на Рейчъл и я вкарах вътре. Какъв по-добър начин да го изненадаме, ако не със съблазнителна жена, към която той определено изпитваше нещо?
Разбира се, не се случи нищо подобно. След известни усилия намерих откъде се включва осветлението. Мейсън лежеше на леглото, но не беше сам. И като казвам, че не беше сам, искам да кажа, че не беше само с една, а с цели две от онези безвкусно облечени групита. Гледах в шок и по дяволите… Възбудена? Една брюнетка се опитваше да смуче пениса на Мейсън и моето пияно съзнание регистрира факта, че брюнетката имаше изключително кофти техника на засмукване на пениси. Можеше да го поеме чак до гърлото и вероятно да го вкара и в него, но нима това се считаше за техника? Разбира се, имаше и блондинка. Тази беше с извивки и малко повече месце по себе си. Беше с лице към стената, а бедрата и бяха разкрачени над лицето на Мейсън. Пищният й задник блестеше от пот, докато равномерно движеше бедра. Езикът му видимо влизаше и излизаше от влагалището й. Обработваше я като истински професионалист, изсмукваше соковете на плътта й, докато тя го яздеше като необуздан жребец.