— Внимавай с цинизмите! — закани се баща му и размаха вилицата си към момчето.
— Извинявай татко, ама… По дяволите! Мейс, сладко момиче си имаш! — Момчето ме огледа от главата до петите. — Аз съм Шон. Как си сладурчето ми?
О, боже, не можех да повярвам, че ме нарече така.
— Сега разбирам кой е повлиял най-много на това младо и впечатляващо се от всичко съзнание. — Погледнах гневно към Мейсън, но той… всъщност изглеждаше унизен и разочарован.
— Шон, никога не наричай момичетата така. Не им харесва.
— Разбира се, че им харесва. Днес напъхах езика си в едно сладко пиче…
Очите ми се разшириха, а Брейдън покри ушите на Ели.
— Ей, момче, кълна се, ще ти отрежа краката или главата, ако не внимаваш какво говориш пред дъщеря ми. Много мъдро подбирай думите си. И престани да се държиш така непочтително с жените! Учиш я на лоши неща! — Зъбите му бяха здраво стиснати и явно притискаше ушите на детето прекалено силно, защото горката Ели се опитваше да се освободи.
— Татииии, спри, не мога да чувам, когато правиш така! — Сбръчка малкото си носле и ме погледна. — Чичо Мейс прави ли понякога така с теб?
Мъжете край масата се разсмяха, а аз насочих цялото си внимание към прелестното малко създание.
— Не, защото съм голяма. Но татко ти може да го прави, защото те предпазва, не иска да чуваш думи, които не са подходящи за теб. Той е добър татко.
Тя кимна и набута цяла вилица картофено пюре в устата си. Бузите й се издуха като на малко дебело зайче. Поклатих глава и погледнах към Шон.
— В бъдеще, ако искаш да задържиш една жена, ще се научиш да се обръщаш към нея с думи, които я карат да се чувства специална, а не като една от многото.
Огледа ме така, както гледа всеки един тийнейджър, който мисли единствено и само за секс. Крайно неприятно.
— Ако това ще ми осигури секси мацка като теб, ще направя каквото кажеш, сладурчето ми.
Мейсън удари глава в масата, Брейдън поклати глава и едва преглътна коментара си, който със сигурност нямаше да е за ушите на детето. Но патриархът на къщата нямаше никакъв проблем да се протегне през масата, да хване ухото на Шон, да го издърпа и да го повлече в другата стая. Когато се върнаха, на лицата им лъщяха две изкуствени кисели усмивки. Ели продължаваше щастливо да си яде пюрето и после поиска още.
— Извини ме за грубостта, Миа. Ще се опитам да се държа почтително — измънка Шон с кисела гримаса.
— Благодаря, Шон. Много мило от твоя страна. Сега ми разкажи онези истории за Мейсън, които не са за разправяне — смених темата и всички освен Мейсън се разсмяха и започнаха да разказват един през друг.
Когато вечерята свърши, коремът ми се бе подул толкова много, болеше ме от смях, едва дишах, да не говорим, че не можех да сложа в устата си и половин хапка повече от чийзкейка. Историите бяха разказани с подробности и бяха ужасно много. Момчетата ми разправиха всичко за лудия Мейсън. В училище обаче бил клоунът на класа, най-великият изобретател и нямал никакъв късмет сред момичетата. Това последното не беше за вярване, като се има предвид как се справяше сега и как изглеждаше. Като цяло беше перфектен мъж, ако изключим факта, че се държеше като задник, но вече работехме и по този проблем и той правеше сериозни крачки напред. Това обаче не беше достатъчно за Рейчъл да се вразуми и да прости, но се надявах да измисля някоя магия.
Докато мъжете разтребваха масата, установих още един огромен плюс за семейството — гостите никога не миеха чинии. Дори ако си жена, не ти влизаше в работата да чистиш в къщата им. Предполагам, че просто бяха свикнали да вършат всички домакински задължения сами. Беше хубаво, но и много тъжно. Докато чистеха, аз разгледах снимките. Имаше много на Елинор, майка им. Елинор с всяко едно от момчетата си, после заедно с всички момчета, усмихнати снимки със съпруга й Мик. Изглеждаха истински щастливи. Едно стабилно семейство. Тази жена се бе борила с рака и вероятно е била готова да даде всичко, за да остане край децата си, а моята здрава майка си бе вдигнала чукалата и ни бе оставила просто защото егоистичните й интереси надделяха. До ден-днешен не бях сигурна къде е и колкото и да се преструвах, че не ме интересува, само лъжех себе си. Толкова много исках да знам, че чак се ядосвах на себе си.
Мейсън застана зад мен, сложи ръка на рамото ми, но не каза нищо.
— Майка ти е била много красива.
— Да, наистина. Беше перфектната майка. Обичаше ни с цялото си сърце. Ракът я разкъса, помете я толкова бързо, че нямаше време, за да направим нещо. Татко все още се обвинява, че не я е принудил да си направи изследванията по-рано. Татко е само на четиридесет и пет. Беше на тридесет и пет, когато я загубихме. Беше скоро след рождения му ден. Ако го питаш, ще ти каже, че са имали един прекрасен седемнадесетгодишен брак. И после я нямаше. Все казваше, че ще си направи изследвания, когато стане на четиридесет, както правели останалите жени. Но така и не бе писано да се случи.